18 април 2018

Костюмът на Брежнев

На Брежнев му подарили английско сукно, много шикозно. Отишъл той при кремълския шивач да си ушие костюм, онзи го премерил и отсякъл:
- Имате много нестандартна фигура, Леонид Илич, не стига за костюм, ще стане само сако от толкова плат.
-Е, като не става - не става - въздъхнал Брежнев.
След половин година, при посещение в Киев Брежнев извадил сукното и отишъл в шивашкото ателие на киевския обком на партията, ако може да му ушият костюм. Там също го измерили и му казали:
- Много нестандартна фигура имате, Леонид Илич, но на сако и панталон ще стигне.
Брежнев се учудил:
- В Москва едва за сако стигаше, тук и за панталони даже! - и решил да провери как е и в другите градове на страната. Отишъл първо в Тбилиси, влязъл в първата му попаднала пред очите шивашка работилница и веднага към шивача - ушийте ми костюм, моля!
Грузинецът го измерил отгоре до долу и казал:
- Готово, утре ела да си го вземеш!
Брежнев отива на другия ден:
- Ето ти сакото, панталона ...
- А на мен в Москва ми казаха, че фигурата ми ...
- Жилетката ще мериш ли? - прекъснал го грузинецът.
- Как, и жилетка ли има? А в Киев ми казаха, че фигурата ми ...
- Слушай, драги, ти си фигура там, тук си обикновено лайно. Шапката ще мериш ли?

17 април 2018

Много си далече от Фреди

Фреди има с какво да го помним ...
Навремето Фреди Меркюри обяви, че е болен от СПИН 2 дни преди да почине. И след като умря доста народ (поне на Изток) беше в шок. То ние тогава за СПИН много-много не бяхме чували, а това за комбинацията хомосексуализъм + СПИН пък забрави.
Обаче Фреди ме светна и за двете. 
... вюрста едва ли.
Вчера обаче научих, че онуй нящо в Австрия Кончита Вурст било ХИВ-позитивно. И се сетих за онази приказка, че историята се повтаряла първо като трагедия, а после като фарс. Само че в случая директно мина на последната фаза.
Не че ме вълнува особено, но първо, медицината доста напредна в областта на СПИН-а в последните десетилетия и ако все още няма лекарство против СПИН то поне има начини да се забави развитието на болестта. Второ, аз на брадатата дама от Австрия не знам нито една песен, нито една. Включително и онази, с която спечели Евровизията, дори не съм я търсил в youtube. Трето - мисля си, че с победата си на Евровизия Вюрста имаше своите 15 минути слава, не е необходимо отново да ни занимава със себе си. 
Фреди остави толкова много музика след себе си, толкова много музика. Вюрста е по-известен с навика си да носи женски дрехи и дамско бельо отколкото с някакви певчески умения. На Фреди му изваяха паметник в Монтрьо, Вюрста има късмет, че фамилията му съвпада с немската дума за наденица.
Много си далече от Фреди, приятел, много ...



09 април 2018

Сняг

Има една поговорка за ягодите и размера на кошницата, та и със "Сняг" така. Голяма греда се оказа тази книга. 
Турчин-емигрант в Германия отива в Карс, където зачестяват самоубийствата сред младите жени. И се започва: самоубийците са млади мюсюлманки, които не искат да свалят кърпите от главите си, едно противопоставяне на ислямистите и секуларистите, на анадолските турци срещу емигрантите, на либералите срещу консерваторите, на Изтока срещу Запада, всеки срещу всеки.
И това всичко пречупено през терзанията на поета Ка, който се разхожда из заснежения Карс, па като му скимне, и вземе та напише некое стихотворение. За капак на всичко Ка се среща с Ипек, негова колежка от университета навремето, в която е влюбен и която убеждава да замине с него за Франкфурт. Тя па се съгласи и аха да заминат, обаче се разбра, че Ипек навремето е имала връзка с Тъмносиния (най-опасният политически ислямист в книгата), с когото сега връзка има сестра и Кадифе. Ипек пък е разведена, била е женена за Мухтар, техен общ колега от университета, който е преоткрил исляма и чистотата на религията, готви се да стане кмет на Карс (има насрочени избори, които военният преврат осуетява). Ах, да, имаше и военен преврат, осъществен от някакъв второразреден театрален актьор. Въобще, някаква тотална турска сапунка, с чайните, със силата на семейството, с какво ли още не, абсолютна боза. Уж ХХІ век, преврати, военни, ма не бил общодържавен преврат, ми някакъв местен, само с участието на 2-3 танка от местните военни, докато трае снеговалежа, па един мобилен телефон не се появи в книгата, за цяр даже.
И до края не разбрах какво точно иска да каже лирическия герой. То, като тегля чертата, Ка се върна от Германия в Карс, помота се 2-3 дни, писа некви стихотворения, аха да му излезе късмета с Ипек ханъм, накрая го качиха на един влак за Езрурум без Ипек и това беше.
И постоянните въпроси: "Има ли Аллах?", "Къде е Аллах?", байгън да му стане на човек.
Нещо не се разбрахме с Орхан бей, а най-лошото е, че съм заредил доста негови книги, които успях да намеря из нета. И негови, и на Елиф Шафак, обаче нещо не ми е ясна съвременната турска литература, нещо не се харесваме. 
А на Орхан Памук и Нобел за литература са му дали даже ...

03 април 2018

Католиците и тортата за лесбийките




Съпрузите Мелиса и Аарон Клайн държали малка семейна сладкарница Sweet Cakes, която била специализирана на големи и скъпи торти за различни мероприятия. И ето че през 2013 г. те получили поръчка за голяма сватбена торта, при това за тематичен - сватбата била на две лесбийки. Сем. Клайн веднага отказали поръчката, тъй като независимо от еврейската си фамилия били ревностни католици и обяснили, че съюзът на две жени е грях. Отгоре на това нарекли хомосексуалистите и лесбийките "отвратителни". Поръчителите, в лицето на двойката лесбийки решили да не прощават на такъв ярък израз на хомофобия и завели дело срещу сладкарите.
Разглеждането на делото се проточило няколко години, но в крайна сметка сем. Клайн били признати за виновни и съгласно съдебното решение те трябвало да изплатят 134 000 долара компенсация на двете пострадали лесбийки плюс съдебните разходи. Жестоко, но напълно справедливо. Само че за семейният им бизнес това означавало крах - това била непосилна за тях сума. Наложило се да затворят сладкарницата.
Но изведнъж се оказало, че сладкарите имали много почитатели, в това число и American Family Association - анти-гей обществена организация, която се бори за запазването на традиционните семейни ценности. Членовете на тзи организация събрали 400 000 долара за сем. Клайн. За покриване на разходите по делото и просто за бизнеса им. Благодарение на тези пари семейството не само се разплатило с лесбийките, но и разширили бизнеса си, като сега имат много клиаенти, които се считат за хомофоби. Аарон и Мелиса са щастливи, че обидили двете лесбийки и загубили в съда, виждайки какъв тласък за семейния им бизнес излязъл от това!

28 март 2018

Леонид Илич и генерал де Гол


На 7 Март 1966 година президентът де Гол официално уведомил САЩ за решението на Франция да излезе от военната организация на НАТО.

Според легендите, това решение на генерала било предшествано от следната история: три дни по-рано генерал де Гол бил на посещение в СССР и първият секретар на ЦК на КПСС Леонид Брежнев решил да му демонстрира изстрелването на междуконтинентална балистична ракета. Зрелището било впечатляващо, очевидно, и потресеният де Гол попитал: "А вие такава ракета и към Париж ли сте нацелили?".
Брежнев се усмихнал широко и побързал да го "успокои": "Не се безпокойте, не е тази." 
Разбира се, едва ли в основата на всичко е била една шега, но както се казва, във всяка шега има и доза истина. А по-късно и централата на НАТО била преместена от Париж в Брюксел.

27 март 2018

Камерите

В яслата на Малкото чудовище пуснаха анкета до родителите за поставяне на камери
Написах "Против".
Първо, щото не смятам, че камерите ще оправят каквото и да било. То ако едно детенце има дебилен модел за подражание вкъщи, то го пренася автоматично в социалната среда, където пребивава през деня - детска градина, училище. Камерите нямат нищо общо с това.
Ама вкъщи нямаме камери, там всичко ни е наред.
Второ - смятам, че все още у нас съществува Конституция, в която е записано, че никой не може да бъде сниман без изричното му съгласие. Тия, които дават тази свежа идея що първо не пробват да си поставят камери в техните офиси, да видим как ще работят и какво ще им е самочувствието?
Трето - навсякъде се набутаха камери, на шофьорските изпити, на полицаите, в класните стаи, не знам още къде и файда никаква от това.
Пари за камери ще намерят, пари за заплати на тия женици в градините - не?
Лелките в градината, на които оставяме децата си всяка сутрин, работят за има-няма 500 лв чисто, айде 600 да са. И на главите им са по 15-20, често пъти и повече деца. Деца, които повтарят модела на поведение, който са видели вкъщи. И много често не само го копират, но и го пренасят навън.
В Германия на една учителка/възпитателка в детска градина се падат по 5-6. Не знам групите ли са ми по-малки, възпитателките ли са повече в една група, не разликата в бройката е важна, а важното е, че така възпитателката може да обърне повече внимание на всяко едно дете. 
И си има правила.
Детенцето ти се държи като дебилче, щото родителят е дебил - айде марш в ъгъла, изолирано, да се научи. Когато днес има проблеми с възпитанието и утре ще има, и после се чудим що толкова простаци се нароиха в последните години.
Така че хайде да не избързваме с камерите, ако нямаме доверие на възпитателките в детските градини или не си водим децата там, или направо всички да ги уволним.
 

22 март 2018

Тамерлане, Тамерлане

Много комплексирани родители има на този свят. 
В неделя Симеончо беше на турнир, имаше "Флорина".
Докато той играе, аз се мотам отвън, чета, ровя си из телефона и в един момент виждам класирането на децата от предния ден, първокласниците и се зачитам в имената им.
Майкъл Милев.
Доминик Узунов.
Еди Стражаков - айде, този може да е от нещо арменски произход и да е съкратено от Едуард, аз навремето имах един такъв приятел в училище (то всъщност от детската градина още). 
Имаше и едно момиче (дано да е момиче), Ния Тозо, викам си, това може и еврейче да е, знам ли го, ама нормално звучи, пък и е мелодично.
Разни там Виктория, Маринела, Алек - леко модерни, леко изкълчени, що трябва да е Алек, ми не е Александър, па ако искате да сте толкова оригинални, кръстете си детето Алцек; Маринела може да е на двете баби, Марина и Нели или знам и аз вече.
Обаче ... малко по-надолу направо онемявам.
Тамерлан Мицунин.
Тамерлан! Мицунин!!!!


21 март 2018

Мотив и намерение

Според британският премиер-министър Тереза Мей, Русия е имала "мотив и намерение" да убие Скрипал. 
А русото изкушение Борис Джонсън и припява за доказателства, че Русия е "произвеждала и складирала" "Новичок". 
Последният път, когато англичаните имаха някакви доказателства беше по времето на Тони Блеър и необходимостта от нахлуване в Ирак. Доказателствата за притежаваните от Саддам Хюсеин оръжия за масово унищожаване още ги чакаме, Джордж Майкъл направи и песен, в която нарече Тони Блеър "пудела на Джордж Буш", а дори има и шепа разумни хора, които от години призовават двамата (Буш и Блеър) да бъдат изправени пред международен трибунал. 
Майтапа настрана, нещо цялата тая история много ми се струва съшита с бели конци. От една страна, руснаците нещо са почнали да пестят от оръжия за убийства, къде беше Литвиненко навремето, отровен с полоний, къде е сега Скрипал, отровен с някакъв газ от съветско време. Второ - нещо много аматьорско изпълнение, те го тровили с някаква супер-отрова, ма той оживял и го намерили в безпомощно състояние на някаква пейка. Тя тая отрова верно май им `артисала на руснаците от съветско време и може да е с изтекъл срок на годност. Трето - навремето отровеният Литвиненко го снимаха в болницата, днес Скрипал и дъщеря му са ги покрили като тайната на Кока-Кола. 
И четвърто - ако имаха доказателства, да ги бяха извадили досега. То само с мотив и намерение не става.

16 март 2018

Откъде дойде всичко

В конското на руския патриарх Кирил към президента Радев има доста голяма доза истина. Каза и много неща, които са много далече от истината, но аз съм се убедил отдавна, че историята има много лица, много страни, зависи кой и как я чете.
За едно Кирил обаче е прав, нас ни освободи Русия. Сега, дали е било щото е гонила собствените си интереси да контролира Проливите, дали е било, щото са се трогнали от жертвите на Априлското въстание, дали нещо друго, няма значение, важното е, че войната е Руско-турска, не Австро-турска или Френско-турска, не са дошли да ни освобождават англичаните, германците или американците (за огромно съжаление на родния седесариат от 90-те години и производните им днес), а именно руснаците.
Та в това отношение, че не полския или литовския сейм са гласували за обявяването на войната, а руския самодържец го е решил патриархът е прав.
Да дойдеш като гост в една страна и да тропаш по масата и да искаш уважение, вместо сам да си го заработиш е доста просташко, но в интерес на истината, до голяма степен се дължи и на нашето поведение през годините.
Аз се връщам назад в спомените си, връщам се някъде около 1992-93 г, по времето на "първото демократично правителство" (за който не помни, ония, дето спечелиха с малко и за малко) и там за пръв път Филип Димитров ли беше, та Желю Желев ли беше на Шипка за пръв път не спомена Русия като наш освободител. Половин час говори, ма така и не си извъртя езика да каже "Русия". Тогава за пръв път вместо само руския посланик присъстваха посланиците на Украйна и Румъния. Това има някаква логика, но с годините тия, дето са ни освобождавали нещо много се увеличиха.
Отначало бяха само руснаците.
После станаха руснаците и украинците, руснаците, украинците и румънците. Сега разбирам, че и финландците, литовците, че и сърбите и черногорците са ни освобождавали.
И марсианците ще докараме при Шипка и Плевен, само и само да не са единствено руснаците.
После се появи и оня путьо маринин Плевнелиев, дето и на него Русия нещо все му е крива и виновна, та си не гледа Деси Бановата, ми се прави на политик. И на него езика му не се обърна да спомене Русия 5 години.
Ей затова патриархът е прав да го натърти - Русия ни освободи, Русия. Иначе, по нашата логика, по онова време ние сме част от Османската империя и върви доказвай, че не си обсаждал Виена, че не дебаркирал на Крим и върви се обяснявай кое му е толкова лошото на кръвния данък и защо въобще сме вдигали бунтове и въстания. По същата тази логика Каулбарс и Ернрот са шведи/естонци, а не руснаци и стрелите на най-яростните русофоби следва да се насочат другаде.
Не знам, признателност към падналите за нашата свобода е едно, ама увеличаването на народите, взели участие в освобождението ни не говори добре за нас. И налива вода в мелницата на такива като оня хач, Багдасарян и компанията му.
На патриарха можем много неща да му отговорим - и за кирилицата, и за религията, и за това, че до ден-днешен в църквата си на старобългарски служат, ама му викат "църковно-славянски" език, все едно има църковно-еврейски или църковно-латински в другите църкви, и за намесата на Русия във вътрешните ни работи от Освобождението насам, и за обявяването на война на 5 септември 1944 ... много са, но за друго пиша днес.

15 март 2018

Операция "Ликвидация"

Агенти на НКВД, 30-те години
Разправата с ренегати не е от вчера, и не е единствено приоритет на руските/съветските тайни служби единствено, но техните действия са най-шумни, най-интересни бих казал. Ето малко истории, открити тук.

"Родината няма да ви забрави". За съветските разузнавачи, решили да скъсат връзките със СССР тази фраза не звучала особено оптимистично. Спецслужбите не прощавали грешките, да не говорим за предателствата. Каквито и да били заслугите на агента пред родината, никой не бил застрахован от опасността дулото на НКВД няма да се обърне към него. А ако някой решавал да премине на страната на врага, за пощада и дума не можело да става, рано или късно групата ликвидатори го настигала.
Константин Мячин
 
Превозвачът на царското семейство
 
Константин Мячин бил известен под различни псевдоними: Василий Василиевич Яковлев, К.А. Стоянович, "Финландецът", "Николай". Член на ВЧК, той бил опитен боец-експроприатор. Ограбвайки влак на гара Миас рез 1909 г, той бяг зад граница с крупна сума пари. След Февруарската революция се връща в Русия, където става виден партиен и революционен деец. През 1918 г Мячин, по поръчение на Яков Свердлов и Владимир Ленин организира превоза на царското семейство от Тоболск в Екатеринбург на влак.
В годините на гражданската война болшевикът бил командващ на Самаро-Уралско-Оренбургския фронт и командир на 2-ра армия на Чехословашкия фронт, но скоро след това дезертирал от РККА и се предал на Комитета на членовете на Учредителното събрание. По някои данни той направил това, тъй като се усъмнил в победата на болшевиките, други са склонни да вярват, че това било опит за внедряване на шпионин в редиците на Комитета. След идване на власт на Колчак Мячин бил арестуван, но скоро след освобождаването му под гаранция той избягал в Китай, където живял под името Стоянович. Чекистите скоро установили контакт с него и го използвали като нещатен сътрудник.
През 1927 г, предвиждайки разправата с комунистите в Китай емигрантът избягал в СССР. Веднага бил арестуван и осъден за предишната измяна. Смъртната му присъда била заменена на 10 години лагери (освободили го предсрочно и го взели в органите на НКВД). През 1937 г Мячин бил уволнен от редовете на НКВД, а след година разстрелян като шпионин.
Игнатий Рейс
 
Писмото на предателя
 
Натан Маркович Порецкий, по-известен под псевдонима Игнатий Рейс или "Людвиг" бил известен деец на разузнаването. През 1920 г той разпространявал в Лвов нелегална литература, за което бил арестуван и осъден на 5 години затвор. По време на конвоирането си избягал и се прехвърлил в Германия през Краков. Работил основно в Западна Европа, установил контакти с много съветски нелегални агенти, такива като Яков Блюмкин, Ян Березин и Василий Зарубин.
През 1927 г на Порецки му възложили създаването на разузнавателна мрежа във Великобритания. В края на 20-те се върнал в Москва, където работил в полската секция на Коминтерна. След това отново го пратили в Европа, до 1937 г се намирал в Париж. Когато НКВД заповядали на РЕЙС да се върне в Москва, той, знаейки за съдбата на мнозина разузнавачи и дипломати, решил да остане във Франция. Рейс знаел съветските шпиони, двойни агенти, пароли и явки. Заради това на СССР му се наложило да отзове почти всички свои агенти от Европа.
Освен това Рейс публикувал във френския печат открито писмо, изобличаващо политиката на Сталин: "Само победата на социализма ще освободи човечеството от капитализма и Съветския съюз от сталинизма." След това се скрил със семейството си в едно швейцарско село, но Сталин не можел да прости такова предателство. Той заповядал на Ежов да организира група за ликвидирането на Рейс. На 4 септември 1937 г. невъзвращенецът решил да се срещне с нелегалната агентка Елизабет Шилдбах в Лозана, тя била негова позната още от времената на работата му в Германия. А на 6 септември жената на Рейс прочела във вестниците, че през нощта на 4 септември на пътя от Лозана за Пул бил намерен труп на мъж с чехословашки паспорт на името на Ханс Еберхард.
Ликвидаторът на Рейс бил агентът на НКВД Борис Афанасиев.
Рудолф Абел
 
Кой предаде Абел?
 
През 1939 г, във връзка с началото на Съветско-финската война Райно Хейханен, като свободно говорещ фински език бил повикан в НКВД. По поръчение на наркомата той бил изпратен на фронта, където се занимавал с разпитите на пленените и изобличаването на шпиони. След войната съветските спецслужби го използвали като разузнавач. На него му издали документи на името на американеца Юджийн Маки и го прехвърлили през границата с Финландия скрит в багажника на автомобила на друг агент. Там той живял до 1951 г, когато се обърнал към посолството на САЩ за получаване на паспорт.
На следващата година, вече с необходимия документ в ръка, Хейханен се върнал в Русия, пак в багажника на автомобил. Той прекарал 3 седмици в конспиративна квартира в Москва, където получил задание да отиде в САЩ и да работи като помощник на местния резидент на съветското разузнаване, известен под псевдонима "Марк". Хейханен не знаел, че това е агентът Рудолф Абел. Той работил при "Марк" като радист с позивна "Вик", като осигурявал връзката му с Центъра и определял местонахождението на необходимите за съветското разузнаване лица. Заради пристрастието на Хейханен към алкохола и неговите пропуски в работата било решено да бъде заменен от друг агент. През 1957 г. го изпратили в Париж, откъдето той трябвало да се върне в Москва през Западен Берлин. Само че вместо това Хейханен отишъл в посолството на САЩ във Франция и се признал за съветски разузнавач. Като доказателство за това той представил куха никелова монета, в която бил скрил микрофилми. Освен това беглецът предал всичката информация относно своя резидент, което позволило на ФБР да разкрие Абел и още един разузнавач - Михаил Свирин.
Хейханен бил осъден за шпионаж и оставен да живее в Ню Хемпшир под опеката на ЦРУ. На 17 февруари 1964 г. във вестниците бил публикуван некролог, в който се казвало, че Райно Хейханен е катастрофирал на шосе в Пенсилвания. Само че не били намерени никакви следи както от самия Хейханен, така и на предполагаемото място на катастрофата. Има версия, че чекистът е бил отстранен от ликвидатори.

Предателство от любов
 
Георгий Агабеков
Георги Агабеков (истинско име Арутюнов) работил в ЧК от началото на 1920-те. Той бил съветски резидент в Близкия Изток. От 1924 г. работил за ГПУ в Афганистан под прикритието на помощник-завеждащ бюрото по печата към посолството на СССР в Кабул. После преминал на работа в чуждестранния отдел на ОГПУ в Иран. През 1929 г. сменил Яков Блюмкин на поста на резидент на съветското нелегално разузнаване в Константинопол. Там се влюбил в 20-годишната англичанка Изабел Стритер, която била негова учителка по английски език.
През 1930 г. Агабеков се срещнал с военния аташе в британското посолство и поискал политическо убежище. Той разкрил истинската си фамилия и длъжността си, а също така предоставил на Лондон секретни данни за съветското разузнаване. Неговата любима заминала за Франция, а Агабеков я последвал. В Париж той открито заявил за разрива си със СССР и ОГПУ в емигрантската преса. През 1931 г. в Ню Йорк той издава книгата "ОГПУ: руският таен терор", която впоследствие била издадена в Берлин на руски език. Като резултат от публикуването и в Иран били арестувани над 400 човека, някои от които били разстреляни или осъдени на затвор.
В НКВД решили да го отстранят. Първата операция се провалила, както се провалил и опитът за отвличане през 1934 г. След две години Агабеков изпратил на съветските власти писмо, в което се разкайвал и молил за шанс да изправи вината си и да служи на родината. Но Москва не повярвала на бившия си агент и продължила да разработва план за ликвидирането му. През 1938 г. съветските спецслужби използвали слабостта на Агабеков към авантюрите и парите и го подмамили в конспиративна квартира в Париж. С предателя се разправила група агенти на НКВД. По една от версиите го хвърлили в пропаст на френско-испанската граница.