15 януари 2018

Два свята, единият е излишен

Ровя по каналите тия дни и набождам на Емил Кошлуков и тетка Цецка.
А не, извинявам се: попадам на интервю на новия програмен директор на БНТ и правосъдния министър. Така е по-правилно. 
Колшлучето го играе нападателен, активен, разпитва, пробва така, неудобни въпроси, опитва се остър да бъде. Тетка Цецка обаче се не дава, пуснала е латерната, няма въпроси, които да я притеснят, отговаря, разяснява и го раздава компетентна. 
На Кошлуков му помня едно интервю преди години, вече се беше върнал от Щатите, не помня за "Плейбой" ли беше, за "168 часа" ли беше, не помня. И самото интервю в детайли не го помня, не беше нещо, което си струва да помниш, но имаше един въпрос който ми се наби в главата: питат го нещо нашия, той нали един такъв ухилен, с ореол на борец против комунизма и лежал в затвора по ония години, та нещо го питаха, и той обяснява горе-долу следното (цитирам по памет) "Представете си, че вашите проблеми са камъни, които трябва да поставите в една кана с вода без да разплискате водата. Ако ги изсипете всичките заедно, ще изплискате водата. Ако обаче поставяте дребните камъни между едрите ще запълните каната без да разплискате водата". Ебаси, викам си, какви умни приказки, каква мъдрост струи от този отговор!
Помня го и Кошлучето, когато се правеше не журналист в ТВ7 с парите на Цветан Василев, един приятел беше харесал във Фейсбук страницата на "Факторът Кошлуков". Та викам си един ден, дай да го видя тоя фактор какви ги говори? Кошлучето философстваше на тема образование и как те от "Новото време" били предложили да се увеличат заплатите на учителите, за да бъдат мотивирани да преподават, съответно децата да са мотивирани на учат и по този начин, като излезе един ден някой образован юнак и отиде да си търси работа, да си поиска 500 лв заплата и да не го е срам. С две думи, много приказки, файда никаква.
Помня го и как висеше в офиса на Водстрой 98, разбира се, между журналистиката и строителството има много общи неща.
За тетка Цецка няма смисъл да се впускам в спомени, при нея нещата са динамични, написаното днес не е актуално утре, на нея мисълта и тече много бързо. Още не мога да смеля каква клетва е дала пред смъртното легло на баща си и чий го е крепила в БКП. При нея Природата си е взела, не е дала, взела си е.
Абе въобще, гледам ги как единият се прави на компетентен журналист, а другият на компетентен юрист, гледам ги и си казвам: "Момчилчо, тия живеят в един техен си свят, ти живееш в друг. Единият е излишен".

14 януари 2018

La femme française


Докато американките се юрнаха масово да се побарват, французойките поставиха нещата на мястото им
Тая работа със сексуалния тормоз вече взе да минава всякакви граници и почна да ми писва.
То не остана фуста, дето да се не сети как преди емнайсе години някой продуцент или актьор я е щипал по гъза. Ма не се оплакала овреме, ми днес, щото то много сложно да се оплачеш от сексуален тормоз, `еле пък в Америка. 
Ей го и последния пример от тия дни, поредната световнонеизвестна актриса се сетила, че през далечната 1994 година Стивън Сегал я е изнасилил. Що такава дълга амнезия е имала, да си призная, науката все още не може да го обясни. То бива срам, бива притеснение, бива там комплексът на жертвата или както му казват, ама толкоз годин` да се помайваш и да събираш смелост да изокаш айде нема нужда! 
Пък да ви призная, не ги разбирам американците. То не върви хем да признаваш правото на педерасите и лесбийките да се женят, хем пък за едно щипане или за един виц да го правиш на проблем. И да ме прощават янките, ама мадам Деньов и компания знаят какво говорят! Щото, да си имаме уважението, ама едно са жените във Франция, друго са онези в Щатите. Имал съм честта да видя и от едните, и от другите и въпросът съвсем не се свежда само до килограмите и храненето. Френската жена си има излъчването на жена, то като я видиш само и ти се приисква да пофлиртуваш с нея; да пиеш вино, да танцуваш, да и правиш комплименти и да пускаш дълги погледи. В крайна сметка флирта е част от играта на съблазняване, галантното поведение би трябвало да се оценява в женските очи. Американки по-рядко съм срещал, но тия, дето съм ги виждал или бяха по 100-120 оки живо тегло, или бяха по анцуг и джапанки на туристическа обиколка. С две думи, трудно би ми се приискало какъвто и да било флирт. Па като толко не и е приятно на някоя жена мъжът срещу нея да и държи палтото или пък да и бутне стола, като сяда, за какво въобще си прави труда да излиза на среща? Седи си вкъщи, така е най-сигурно.
Или пък не знам, както е тръгнало ще се върнем в пуританските времена, когато младежът и девойката не са смеели да се погледнат на седянката, а са стискали една кърпичка заедно и това им е бил целия сексуален контакт.

12 януари 2018

Един обикновен охранител

За мен е необяснимо как обикновен охранител на дискотека става охранител на най-големия завод за захар, как придобива целия млекопреработвателен бизнес в един район? 
Ми ей така.
Едни стават бизнесмени.
Други стават министър-председатели и почват да разбират от всичко - от строителство, от пътища, от финанси, от сигурност, от въоръжения, от всичко, от всичко.
В белите държави успешните и знаещите излизат от университети като Сорбоната, Оксфорд или Кеймбридж, Бръшляновата лига или пък от частни училища и колежи. Само тук, у нас, най-успешните хора очевидно са възпитаници или на симеоновската Магнаурска школа, или на някое военно училище, та било то дори и средно, за сержанти и старшини.
В белите държави когато почнеш някъде като охрана си оставаш охрана за цял живот, понякога животът ти като охрана е кратък. Само у нас един охранител (щото чеп за зеле не става от него, затова ходи да пази) може да просперира до успешен бизнесмен или до министър-председател даже.
Ей затова ни е такава държавата.

11 януари 2018

Някои "Защо?" след "самоубийството"


- Казахте ми, че др. Орджоникидзе има четири револвера?
- Да.
Сталин поклатил глава.
- Лошо е, когато има много лично оръжие. Мярка се пред очите. В минута на душевна слабост може и в себе си да стреляш. Случва се. Особено у такива горещи хора, като др. Серго. И особено, когато попадат в такова положение като др. Серго. Разбира се, с болно сърце трудно се живее, не можеш да бъдеш толкова полезен на делото на партията, колкото би могъл да бъдеш. Така се получава понякога. Например дъщерята на Карл Маркс - Лаура и нейният мъж Пол Лафарг. Видяха, че нямат принос към делото на социализма и се самоубиха. А не бяха толкова стари. Така и другарят Орджоникидзе не може да живее с болно сърце.
Сталин спря пред Ежов и печално добави:
- Страхувам се, че другарят Серго няма друг избор ... 

Анатолий Рибаков, "Страх"

Втори ден им гледам обясненията на полицията и прокуратурата за самоубийството на Росен Ангелов, май нещо такова като горното повече щеше да хване дикиш.
Иначе майката на убитото момче Боби два дни преди въпросната пресконференция направи на пух и прах усилията на полицията да имитира дейност. И най-лошото е, че жената поставя напълно разумни въпроси, на които след два дни Борислав Сарафов и компания не дават отговор. Въобще, самото поведение на Росен Ангелов е нелогично.
Защо не е напуснал страната?
Защо е останал да се крие във вилната зона на Луково? Защо след като е гледал телевизия и е имал достъп до интернет и му е било ясно и че е заподозрян, и че го търсят, и къде го търсят, защо е останал на място?
Защо е трябвало да убие останалите в къщата при положение, че никой не го е видял да убива Кети?
Защо е изхвърлил тялото на Кети в кладенеца? Защо само нейното?
Как никой от останалите не е избягал от къщата?
Как МВР разбра мотивите на Росен Ангелов да убие Кети и близките и?
Защо поведението му е толкова нелогично - убива 6-ма, после не се отдалечава от местопрестъплението; вместо да търси начин да се скрие, да избяга, той стои на едно място, чака да го хванат и през това време гледа детска порнография?
Защо никой не споменава намереното тефтерче и бележките за изборите в него?
Много въпроси, на които не не беше даден отговор. Независимо от дебилното изказване на дебилния недорасляк хората с глави на раменете си задават въпроси и мислят. Как да повярваме на изнесеното от полицията и прокуратурата, при положение че и въпросното тефтерче на Кети го намериха журналистите, пуснати от полицията да изпотъпчат всичко наоколо?


Само за сведение: официалната причина за смъртта на Орджоникидзе е инфаркт.

06 януари 2018

Убежденията или смърт

Свързано изображениеЕдна история от руския нет:

Идва си жена ми от работа вчера, ама много ядосана. Очите и светкат, ама мълчи, преживява нещо в себе си. Дъщерята се покри някъде, знае, че когато мама е в такова състояние по-добре да не и се мярка пред очите. Вземам я подръка и с кучето навън, да се разходим - имаме едно място за разходки, като картинка. Лека-полека и мина, посъвзе се, реши да ми разкаже за работата си:
- Днес ми доведоха едно куче да го приспя.
- Е, случва се ...
- Лабрадор на 8 месеца, напълно здрав.
- А защо са решили да го приспят?
- Идват, и ми разправят, че е полудял.
- Чакай сега, не съм час, нима кучетата има психически заболявания?
- Ти слушай докрай. Аз също се поинтересувах защо смятат кучето за полудяло? А те: "Той яде лайна." ... Когато излизат с него да се разхождат и не могат да го удържат. Търси си "пирамидки", ако може човешки и ги яде. Аз ги попитах с какво го хранят? А те ми изреждат списък на това, което те самите ядат. Аз пак питам: "А месо давате ли му?" А те и двамата: "Какво месо?" Те, разбираш ли, били вегетарианци! Вегетарианци! И кучето си така възпитават, а после се оказало полудяло.

04 януари 2018

В убийствата е истината

Покрай разследването на убийството в Нови Искър почнаха да излизат разни информацийки. 
То първоначално беше битово убийство, после стана убийство и самоубийство, после се оказа, че не може да се самоубиеш с 3-4 куршума в гърба, после някой се разрови и откри, че убитият Неделчо Юнаков е бил собственик на фирма за източване на ДДС и щели да му проверяват произхода на парите за къщата, докато накрая не намериха тефтерчето на жена му, където покрай всичко останало пишело и разни работи относно механизма за купуване на избори. 
Учудващо за мен на местопрестъплението цъфнаха Цацаров и Борислав Сарафов. Не знам за друго убийство, при което Главният прокурор и шефът на следствието да участват в оглед, разследване; когато убиха Луканов бях в казармата, пресен-пресен новобранец, та нямам спомени, ама нито за Кюлев, нито за Илия Павлов се случи да видим Главния прокурор да дава пресконференция от местопрестъплението (Хорейшио!). Почнаха се разни хипотези, кой, защо и в крайна сметка обаче нито дума за тефтерчето и ония бележки за изборите.
Преди две години пък застреляха секретарката на пазарджишкия кмет. Ей така, за нема нищо. После намериха в дома и разни пликове с пари, оказа се впоследствие, че с едната заплата жената и джип си е купила, и апартамент, и дрешки си пазарувала от скъпите, абе въобще, само дето Цацаров и подчинените му не я забелязали.
Ама за това, че е възможно въпросната Татяна Стоянова да е била куриер на пазарджишкия кмет никой дори не си го и помисли де. Обаче и за ония пликове с пари, дето ги намериха у дома и така и нищо повече не се чу.
Новоискърското убийство според мен ще го разкрият, ще хванат кой е убиецът. А онова тефтерче ще го заметат някъде, като тефтерчето на Филип Златанов, макар че, очевидно, в България в убийствата е истината - трябва някъде да убият някого, за да изплува някоя мръсотия пред очите на всинца ни, дето си я знаем от време оно и какво от това?

28 декември 2017

Истинският живот в Северна Корея

Доктор Ким погледнала към черния път, водещ към селските къщи. Мнозинството от тях били оградени от огради с метални врати. Една от вратите се оказала отключена. Открехвайки я, Чи Ун погледнала вътре и видяла голяма метална купа с храна, поставена направо на земята. Жената се вгледала: в купата имало ориз, бял ориз, с парченца месо. Доктор Ким не могла да си спомни кога за последен път е виждала купичка с бял ориз. Защо е оставена на земята? Чувайки кучешки лай Чи Ун разбрала всичко.
До този момент тя все още смътно се надявала, че китайците са толкова бедни, колкото и нейните съотечественици. На нея все още и се искало да мисли, че нейната родина е най-хубавото място в света. Тогава вярата, която тя възпитавала в себе си цял живот би се оказала ненапразна. Но сега доктор Ким вече не могла да отрича факта, който бил съвършено очевиден: кучетата в Китай се хранели по-добре от лекарите в Северна Корея.

Това е откъс от книгата на Барбара Демик "Химн на смъртта. Истинският живот в Северна Корея". Цялата книга е пълна с подобни истории, разказани от бежанци от Севера. 
Цялата книга е пълна с подобни епизоди. Естествено, когато основният материал за нея са разказите на бежанци, няма основание да се смята, че ще се отнасят към севернокорейският режим с необходимото уважение. 
Четейки книгата най-силно се набива гладът. Гладът от началото и средата на 90-те години на миналия век. А както се казва и у нас, гладът е по-силен от тока.
В книгата има образи на правоверни комунисти, които по-скоро биха умрели, но не биха емигрирали, които дори бягайки на Юг очакват да видят гладуващи южнокорейски деца, които чистят обувките на американските войници. Севернокорейските бежанци се държат известно време в специални центрове, където се проверяват дали не са шпиони или китайци от корейски произход и едва след 3 месеца напускат центъра за бежанци. Една от героините до последно е била убедена, че я държат и и показват някакъв южнокорейски вариант на потьомскинско село.
Най-странното обаче е признанието на самата авторка, че официално до края на 70-те години по-богатата страна е КНДР. В първите години след разделянето на полуострова на две БВП-то на двете държави е приблизително еднакво, около 55 долара на човек. Пет години по-късно южнокорейците декларират БВП от порядъка на около 60 долара на човек, докато севернокорейците обявяват почти 4 пъти по-висок доход: от 210 долара на глава от населението. Дали е благодарение на рамото и от СССР, и от Китай, няма значение, по онова време изразът "корейското икономическо чудо" се отнася за Северна Корея, не за Южна.
Както казах, книгата е резултат от серия интервюта с бежанци, направени от авторката в Сеул. Всеки с историята си, всеки с трагедията си. Четейки, човек не бива да забравя едно нещо: това беше и нашият живот преди години. Не бива да се очаква от човек, който е оставил роднините си от другата страна на границата да хвали режима там. Иначе, ако някой иска малко по-обективна информация би могъл да прочете ето тази лекция на Андрей Ланков за Северна Корея. И книгата, и лекцията обаче са създадени приживе на Ким Чен Ир, преди да дойде на власт бузестият шишко и преди севернокорейците да започнат да тестват балистични ракети като обезумели.

26 декември 2017

Осмица спатия

В хижата бяхме само двамата с Чичо, пазача. От два дни духаше много студен вятър, туристи не дойдоха. Дори работниците, които маркираха дърветата в гората, изчезнаха. Пътеките до селото бяха навети с преспи и навярно хората предпочитаха да останат на топло по домовете си.
Налях вода в чайника и докато чаках да заври, взех картите за игра. Знаех няколко игри за сам човек.
Чичо мълчаливо пушеше. Той изобщо малко приказваше. Онези, които не го познаваха, смятаха, че е студен, затворен човек. Мисля, че със своите седемдесет години той беше уморен.
В този момент дойде един от работниците. В предишните дни беше идвал с другите. Чичо често ги канеше да му правят компания и да му разправят това-онова.
Този, който дойде, беше особен човек. Никъде не бях срещал по-съсипана физиономия. Сякаш животът бе удрял, удрял този нещастник, та душа не му беше останала. Невъзможно е да се опише нито лицето му, нито фигурата му. При това с окъсани дрехи и продънени цървули. Не, дрехите и цървулите са нищо в сравнение с лицето му. Може да се каже - окъсано лице.
Да дойде на работа в това време!
Той поздрави Чичо и седна до печката да се посгрее.
Продължавах да редя картите.
- Гледаш ли си? Гледаш ли си? - запита ме той небрежно.
- Да мине времето! - отвърнах аз.
Но Чичо си нямаше работа и съвсем сериозно подхвърли на работника:
- Тоя е факир! Няма по-добра врачка от него! Всичко ще ти познае!
Работникът ме погледна със слаб интерес.
- Айде бе! - усъмни се той и добави: - Хич не вярвам на тия работи!
- И аз не вярвах, ама като ми ги каза едни ... - лениво настоя Чичо. Той се подиграваше на вчерашните ми опити да врачувам.
Напуши ме смях, но продължавах да редя картите. Работникът мълчаливо гледаше ту мене и картите, ту Чичо, потънал в дима на лулата си. По едно време той стана и се надвеси над главата ми.
- Хайде! - каза той. - Щом можеш, хвърли ми едни карти!
- Защо? Нали не вярваш?
- Че не вярвам, не вярвам, но ти пак ми хвърли!
Водата в чая завря, имах си работа, но от любопитство рекох:
- Добре.
Събрах картите, той отсече и аз започнах да ги редя. Чичо се приближи, лукаво усмихнат. А работникът каза:
- Слушай, това, що е било, не ме интересуе ... това, що е сега, аз най-добре си го знам, ти ще ми кажеш това, що иде ... бъдещето ... има ли ме, няма ли ме?
Започнах да редя картите за бъдещето, като си придавах онзи важен и тайнствен вид, който предполагах, че трябва да имат всички врачки.
Но като се заредиха само черни карти. дори една червена нямаше. Какво да му говоря? Сълзи, нещастия, болести, лоши срещи ...
Работникът ме поглеждаше от време на време, без да разбира нещо. Предусещаше, че черните карти не вещаят нищо добро.
Измъчен от моето мълчание, направи крачка-две, въздъхна и попита:
- Пари има ли?
- Не! - отвърнах. - Пари няма!
Сви устни, помълча малко, съсредоточавайки се в себе си, и после тихо и кротко (с такава чудна кроткост!) запита:
- А късмет има ли?
Искаше ми се да го излъжа, но срещнах ироничния поглед на Чичо.
- И късмет няма!
Изведнъж цялото му лице се сви като от нечакан удар. Той наведе глава, отдалечи се от мене, отиде до печката и от там съвсем глухо и безнадеждно запита:
- Барем жени има ли?
- ... И жени няма!
Той приседна на крайчеца на стола си, загледа се в печката и когато вдигна глава, видях потресаващо изражение на лицето му. Големи, големи кадифени очи, които сякаш се отдалечават в мъгла, скриват се ... изскочили ябълки и впити дълбоки бръчки от двете страни на устните - отпуснати в безсилие ... и тая тръпнеща брада ... не можеше дори да преглътне ...
Загледах го внимателно. Помъчих се да се представя що за човек е той. Погледнах огромните му посечени ръце с изкривени нокти, тялото му - длъгнесто и бавноподвижно ... Стана ми жал. Очевидно този човек беше преживял много и отгоре на всичко аз му надрънках измишльотини ...
- Ха! - възкликнах аз уж изненадан и ядосан. - Няма една карта! Няма я осмица спатия! Значи разваля се всичко! Това, дето ти го казах, не е вярно! - и се наведох да търся изгубената карта под масата.
- Как да не е за вярване - каза той с провлачен, равен глас, - като си е баш за вярване ...
Стана и излезе.
Чичо смукна лулата и каза бавно:
- И ти си един познавач! Господ да ти е на помощ!

Това е най-хубавият подарък, който съм получавал за Коледа от години.
От години я търся тази книга, а колкото да се старая, не съм я намирал за сваляне в интернет. 
Хората свързват Георги Марков със "Задочните репортажи", а покрай тях пропускат или забравят, че той е писал и други произведения. Особено любимо ми е "Портретът на моя двойник".
В момента се фукам, какво повече мога да искам от една Коледа - почивни дни, свободно време, уиски и една хубава книга.

25 декември 2017

That's the jingle bell's ...

That's the Jingle bell's
That's the jingle bell's ...
Alaaaaaaaaaaaan!

15 декември 2017

Когато си ритал топка, вместо да учиш ...


Е така е, като навремето си ходил да риташ топка, вместо да си учиш уроците и един ден без да искаш вземеш, че станеш министър-председател ... Аз доколкото съм чел, Втората световна започва с нападението на Германия над Полша на 1 септември 1939 г., но не само това - дори и предшестващите я дипломатически игри и локални конфликти са далече от Балканите - и аншлусът с Австрия, и предаването на Судетите, и Гражданската война в Испания, и пактът "Рибентроп - Молотов". 
Ама нашия тъпчо нали съчетава ролята на дипломат от ново поколение и европейски лидер, такива дреболии не могат го спря!