31 декември 2013

И пак Снежанки

Тази година няма много сняг отвън, но поне тук има.
Последен ден на старата година - поне за мен беше добра, нищо, че завършва на 13. 
Малко Снежанки за напомпване на настроението и успехи през новата 2014-та.
Весело посрещане на Нова година на всички, които някога - волно или неволно - са попадали тук.






 

29 декември 2013

Суперинтелигентен

Семейство "суперинтелигентни"
Досега мислех, че интелигентността е умение, което се развива с четене на книги (на правилните книги, да съм точен), гледане на филми, посещение на правилните учебни заведения и контакти с други интелигентни хора. Досега си мислех, че интелигентните хора са професори, артисти, режисьори, художници, музиканти, писатели. Досега си мислех, че думата "интелигентен" в българския език се степенува "интелигентен - по-интелигентен - най-интелигентен".
Много неща си мислех досега, докато не се набодох на ей тази новина и направо се върнах в първи клас!
Аз, дето си мислех, че трябва да прочета 1-2 вагона книги, че да мога да претендирам, че съм нещо. Или дето си въобразявах, че дипломата от гимназията или от университета (пък от там имам две степени, бакалавър и магистър) тежи нещо, или пък факта, че говоря чужди езици и съответно, гледам филми и чета на тях без проблем.
Не-е-е-е!
Оказа се, че има и следваща степен на интелигентността, и тя е "суперинтелигентен". За да си суперинтелигентен не е необходимо да си завършил СУ, Сорбоната, Кеймбридж или Харвард, или пък да си някво просто инженерче като мен. Дори е по-вероятно ако си ги завършил, не само да не си  суперинтелигентен, но дори и за интелигентен да не може да се класираш - ще си някакъв залухан льольо, ей това си. Докато виж, ако си завършил "Олимпийски надежди", независимо дали с профил "борба", "гребане" или "плуване" (няма значение) вероятността да си суперинтелигентен се увеличава в геометрична прогресия. И особено ако последната книга, дето си прочел, е освежителят за въздух в клозета.
Четейки новината разбрах, че за да си интелигентен не е необходимо да четеш книги, да гледаш филмите с "Оскар"-и, да занимаваш с глупости като изложби, кино, театър или прочие изгъзици - достатъчно е да не маризиш жена си на публично място. Поне така го разбирам от думите на Маги Желязкова. Която пък, от своя страна, е известна с това, че е известна. Май участието и по разни риалита и идва в повече и вече е почнала да се взема много на сериозно.
Но-о-о-о ... кой съм аз, че да съдя? Нито са ме снимали за "Плейбой", нито спя с ония, дето се снимат за него, нито съм завършил спортно училище, нето карам последен модел БМВ или Ауди, нито са ме снимали в Биг Брадър и не съм водил тв игра с малоумни въпроси.
И определено не съм суперинтелигентен!

28 декември 2013

Последната грижа на Президента

Загрижеността на родния президент Росен Плевнелиев за бъдещето на Великобритания вече една седмица е сред топ-темите на сайта на британският "Обзървър" (оригиналът тук). Загрижил се е човекът, не е шега работа, за обединена Европа иде реч. 
Скъпи г-н Президент!
Росене!
Вероятно е голям кеф да ти вземат интервю от "Обзървър", но между нас казано, на албионците много-много не им пука за Вашето мнение. Последният път, когато родните държавници се заинтересуваха от Обединеното кралство, в тамошния парламент прозвучала репликата: "Българите? Това са онези хора, които след баня си казват "Честито!"". Така че тия приказки за железните завеси и изолацията не ги плашат. Ако се бяхте поинтересували малко преди интервюто, да се подготвите един вид преди да се изказвате със загрижен вид и сериозен тон, щяхте да знаете, че Великобритания първо е проспала образуването на ЕС (Европейската общност за въглища и стомана, както се е казвала тогава), след това два пъти е кандидатствала неуспешно за членство през 60-те години на миналия век, и чак през 1973-та са я пуснали. Тъй че си спестете тия приказки за изолацията, нема да фанат дикиш.
Пък и принципно са прави хората да си пазят къщичката, но да бяхме само ни е с румънците, с мед да ни намажат. А то всякаква измет от колониите има при тях - като почнете от африканците и свършите при индусите и пакистанците - и т`ва всичкото и то хляб иска да яде. Тъй че, след като тъй и тъй ви се е отворил парашута да давате интервю за "Обзървър", да им ги бяхте посочили. Вярно,че тия са поданици на британската корона от време оно, ама айде стига вече са ни броили за втора ръка хора.
Пък ако не разбират от добро, можете да им посочите какви са нашите емигранти, какви са техните туристи и какви са разните му пакистанци, нигерийци и прочие измет от бившите колонии. 
Можехте, г-н Президент, така и така ви е паднало, да им кажете: "А бе, пичове, то хубаво искате да се позапазите малко, но в момента ние хем сме най-бедни, хем опъваме каиша със сирийците - аре малко по-сериозно го давайте. Ще пуснете некой лев (паунд) да си позатегнем и ние границата и ще ни ударите едно рамо за Шенген, щото иначе ги товарим на първия самолет за Лондон и се оправяйте с тях."
Така де, да разберем, че и ние президент имаме, а не само да цъкаме с език на поляците, унгарците и чехите.

22 декември 2013

"Шок и ужас" за мен

Снощи и аз бях така. Само дето не беше в университета.
Снощи преживях своя "Шок и Ужас!". 
Снощи за пръв и последен път в живота си ходих на чалготека, и то не къде да е, а в БИАД! 
Значи, първо бях на коледното парти на фирмата, а след това решихме да идем някъде, и къде - в БИАД! Алтернативите бяха "Night flight" и пиано-бар. В "Night flight" нямаше места, а пиано-барът въобще не се разгледа като идея. 
И така се нахакахме в БИАД*!
`Баси измета има в София! `Баси мизерабълите! `Баси просташкото място! Едно на ръка, че забраната за пушене там отдавна е отменена и дрехите ми още не могат да се измиришат. Салфетките няма какво да ги коментирам, то това да ми е проблема. Не`кви протомутреси, протосиликонки, протозлатотърсачки, пък и защо прото-, направо си бяха. Нагласени, натокани, гримирани, на токчета, с тоалетите - къси поли, гримове (абе все едно гледам Мимето**) - все едно ще ходи "Оскар" да и дават. И за какво, да идеш в БИАД да меташ гюбеци на некви чалгии! Пред мен една поничка (метър и двайсе на височина и към шейсе оки живо тегло) беше полазила не`къв селски левент, цяла вечер се целуваха - ей голяма любов, голямо щастие. В съседното сепаре пък тъкмо обратното - некъв плешивеещ чичка яко беше полазил една има-няма и 20, и тя не знае каква точно иска да стане, но и май беше намерила любовта на живота си! Имаше една девойка - кожен панталон и бюстие, добре беше, 9 от 10. Цяла вечер докато танцуваше си дърпаше бюстието - бе кифло, няма да падне, а и да падне голяма работа, едни цици ще покажеш, все едно не сме виждали.
За пръв и последен ...
Мъжката част - като в селската дискотека. Фланелките с дълъг ръкав по тялото, сланините отдолу нямат значение; тесните ризки, с разкопчани копчета, ланци, дънки и чепик. Пие се уиски, то какво друго - до вчера е дънил шльокавицата на баща си и още смърди на джибри около него, ама сега по шише Jameson се поръчва. И задължително се гледа лошо, София underground!
И, ебаси, знаят текстовете на всички песни, дето се пуснаха бе! Аз си мислех, че "Тигре, тигре" и "Радка пиратка" е върха на простотията - било е едно време, днес много сме напреднали в дисциплината. А дори не знаех, че ей това е песен! Нищо, че не е чалга, и това го пуснаха, и се оказа, че селските бегове и пръчки много и се кефят! 
Шок и ужас, казах го в началото.
Единственото хубаво нещо беше, че това посещение на чалготека ми беше за последно. Заклевам се!

*Идеята за БИАД я даде колежката Гери с големите цици. Сега, нали разбирате, че нямах особен избор.
** Някой друг път ще ви разправям за Мимето, в някои среди я наричаме Цеца Величкович.

21 декември 2013

"Самоубийство"

Очевидно доста смелост е събрала прокуратурата, за да рови вече половин година обстоятелствата около смъртта на Чакъра и не само това, но и обяви, че официалната версия за смъртта му (самоубийство) е повече от съмнителна. Вероятно смелостта и иде от решението на Европейския съд за правата на човека, но все пак досега подобни сигнали от Европа се замитаха под килима. А акцията срещу Чакъра беше един от звездните мигове на Бойко Борисов в напудрената му кариера на ченге и подобно повторно разследване, че и съмненията в официалната (засега) версия за смъртта на Тодор Димов хвърлят сериозно петно върху имиджа на Борисов като съвременен Гешев. 
Че има нещо гнило в тая история беше ясно навремето, когато версията на МВР, тиражирана в медиите изкара Чакъра тотален психопат и касапин; дваж по-съмнително стана, когато нашият тъпчо почна да се оправдава пред медиите, все едно роднините на Чакъра съдят държавата не в съд, а в редакцията на вестник. Но не си мислете, че от засилената активност на прокуратурата по смъртта на Чакъра ще има някакви последствия за Бойко Борисов - никакви, освен евентуално морални. Роднините на Чакъра съдят държавата, и съответно Европейския съд по правата на човека ще осъди държавата, а не Бойко Борисов. Евентуално България ще бъде осъдена да плати обезщетение, което ще се плати от бюджета, а не от джоба на Бойко Борисов. Самият Бойко Борисов, бъдете сигурни, до живот ще си пее неговата за "Чакъра, който стреля по полицаи!". 
Прокуратурата със своите действия може да отговори на някои въпроси, които досега не само не са получили отговор, но дори не бяха и задавани - като например, на кого е изгодно Чакъра да се "самоубие" и наистина ли е необходимо да се изстрелят 15 снаряда с РПГ, все едно трепят някаква заразна гадина от Марс?
А тъй и тъй прокуратурата е почнала да разглежда "самоубийства", може да се разрови в още две: "самоубийството" на  Чочо и "инфаркта" на Мишо Бирата

20 декември 2013

Петък следобед

- Какво е това "Резултатът е налице"?
- Ми*ет!
***************
Двойка в кревата. Почиват си. Младежът пали цигара, изпуска дима към тавана и замислено казва:
- Знаеш ли, това между нас ... това едва ли е любов, не ми изглежда да е сериозно ...
- А какво е тогава? 
- Ами ... така, просто неангажиращ флирт.
Тя се надига гневно:
- Виж какво, скъпи, според теб два месеца в задния двор е "неангажиращ флирт"?
*************************
Четете в новия брой на "Жената днес":
Как да спечелите симпатиите на шефа;
Как да се придвижите бързо по служебната стълбица;
Как да бъдете любимата служителка и в същото време нищо да не правите;
И други секрети на оралния секс.

19 декември 2013

Боза, локум и син асфалт

Граничен камък
Има една много известна приказка: Европа свършва там, където започва бозата. Някои я приписват на Чърчил, други добавят и локума към бозата, а трети слагат за начало на Ориента шкембе-чорбата. С Чърчил или без него, с боза или без нея, граничният камък между Европа и Ориента е в главата на хората и човек сам прави своя избор от коя страна да застане.
Главният архитект на София например е направил своя избор и вижда столицата повече като ориенталски град, но има огромното желание да я превърне в "модерна европейска столица" в близките няколко години, като за целта смело е изложил една дузина идеи, коя от коя по-модерни и по-европейски.
Първата европейска идея е за създаването на плаж в коритото на Перловската река. То първо, на тоя отходен канал е трудно да му кажеш река, второ - такава кочина е в момента там, че и 10 години няма да стигнат да се изчисти от боклуци, бурени и плъхове, и трето - как си я представя Диков тая, пътуват си хората по "Евлоги Георгиев", а под булеварда разни пи*ки се препичат на слънце. Тоя ще събере софийските извратеняци там ако тая стане. Друга тема е пълноводието на река. Аз съм бил в Прага, Москва, Париж, Рига, минавал съм през Варшава, Братислава и Будапеща - все столици, разположени на реки (и то на големи реки, не на някаква селска бара) - никъде не съм видял градски плаж. Извън чертите на града може и да има, ама баджак-сеир мегдан на пъпа им не съм видял. Като му е мерак на Диков да прави плаж в центъра на София, ето му Борисовата градина, къпалнята "Мария-Луиза" колко години вече стои затворена?
Безсмислено и безпощадно!
Друго европейско хрумване на г-н Диков са велоалеите. Велоалеите, ако не сте забелязали досега, е една от двете недостижими мечти на родните общинари (другата са площадките за хеликоптери на покривите на сградите в центъра). Тия 100 км, дето ги споменава г-н Диков трябваше да са построени преди 10 години, ако се вярва на обещанията на тогавашните мераклии за "слуги на народа". Не че не се опитаха досега де: има направени велоалеи, но те се правят на принципа "безсмислени и безпощадни". Всъщност, аз трудно бих нарекъл боядисването на част от тротоарите (късмет, че на места са по-широки, като на бул. "Цар Борис ІІІ" например) "строеж на велоалеи". Нямат нищо общо с велоалеите в Германия и Холандия и колкото и да не му е приятно на г-н главния архитект на общината, вместо европейско са си 100% ориенталско изпълнение. Върхът в моята класация на велоалеите не е снимката отгоре, а велоалеята между Младост 1 и Младост 2, при бензиностанцията на Шел Младост. Няма отделен светофар за велосипедисти, няма знак, който да предупреждава шофьорите, че пресичат велоалея, самата велоалея е направена заедно с пешеходната пътека, но като стигне другия тротоар завива наляво без никакво обяснение. Не е ясно кой е с предимство - велосипедистът (би трябвало да е той, но пътят му завива) или автомобилът, който продължава направо. За тези 7 (седем) години, в които е главен архитект г-н Диков да си беше внесъл няколко специалиста от Холандия или Дания, досега да е забравил за велоалеите. Ама не става, ония първо, наистина ще ги построят, второ - няма да крадат, и трето - няма да има какво да обещава после.
Не е много читава идеята на г-н Диков и за фонтанчетата и градинките. Не за друго, а щото в центъра на София има 3 фонтана в момента (пред Народния театър, пред Президентството и на площад "Славейков"), които не работят през зимните месеци. В същото време София от римско време още се слави с минералните си извори, и отгоре на всичко на няма и километър от тези три фонтана е Централна баня. Не ми обяснявайте, че не може водата от изворите пред банята да се използва за фонтаните - в Исландия си подгряват тротоарите с вода от гейзерите, значи може. Тия работи с питане стават, а като не става с питане, с внос на хора, дето разбират. Колкото до градинките, те са хубаво нещо, но преди да почне да строи нови градинки, не е зле г-н Диков да обясни какво стана със старите и що съществуващите се поддържат толкова калпаво. Да сте виждали да асфалтират алеите в Борисовата градина напоследък? А въобще? А да оправят напукания асфалт от корените на дърветата? И аз не съм.
Хубаво е, но е малко.
То не стига само това, ами и всичките идеи на Диков и останалите участници в конкурса са съсредоточени в центъра на София. Вярно, че чужденците там ще идат да гледат, а не панелните комплекси, ама и в Младост, и в Люлин живеят хора, и те му плащат на Диков заплата. Не че е грозно това, което стана с Ларгото. Ама за 4 години е само това - ми малко е. 4 години сменяхме на два тротоара плочките и пейките. А в същото време има хиляди плочки в София, които са за смяна - разбити от паркирани по тротоарите автомобили, от корени на дървета, от какво ли не. Ама ако го питате г-н главния архитект какви ги е вършил в последните 4 години, ще ви разправя за метрото (дето се строи от 20 години) и Ларгото. Може би щото това са му проблемите, та бълнува за син асфалт по "Шишман" и ретротрамвай  по "Графа".
Така де, цяла Европа е велоалеи и син асфалт, нали?

16 декември 2013

Врагом больше не являюсь

Зиновиев и Каменев признаха своята морална отговорност за убийството на Киров. Как хитро те я признаха, в каква двусмислена форма я облякоха: "В силата на обективната ситуация предишната дейност на бившите опозиционери можеше да доведе само до израждането на тези престъпници.
  Анатолий Рибаков, "Страх"

Каменев и Зиновиев (спирам се само на тях) всъщност не са признали само това. Държани дълги години в затвора и изкарвани на показ в определи моменти, в крайна сметка те са разстреляни, като преди това "признават" буквално всичко, което се иска от тях.
Което го иска Партията и лично другарят Сталин.
През 30-те години на ХХ-ти век, във времената на Големия терор подобни признания са нещо напълно нормално. Едва ли не ежедневие. Хората в Сталинова Русия са свикнали довчерашните им лидери (Каменев, Зиновиев, Бухарин, Троцки, Радек и др.) да се оказват германски, японски или британски шпиони, вредители и диверсанти, конспиратори и заговорници, желаещи смъртта на другаря Сталин и краха на Съветска Русия, договори ли са предаването на Украйна на Германия или Далечния изток на Япония в замяна на военна подкрепа. Над тях (а и не само) се организират съдебни процеси, на които прокурорът прочита "самопризнанията" им. Присъдата най-често е една: "висша мярка", или по-просто казано - смърт чрез разстрел.
Една от най-уродливите страни на комунизма е разправата с потенциалните врагове. И тъй като това е нещо, за което може да се научи от "Архипелаг ГУЛАГ" или "Децата на Арбат" или от специализираните сайтове/филми, новината за екзекуцията на човек №2 в севернокорейската йерархия се явява някаква форма на комунистически Биг Брадър или като пътуване във времето.
Едва ли някой е повярвал в "признанията" на Джан Сон-тхек за "тройно предателство" и за "мръсни политически амбиции. Както и едва ли има съмнения, че вината му е "доказана" на процеса срещу него. Не бива да ни учудва жестокостта, с която малкият бузест пухчо посегна на вуйчо си - Сталин разстреля цялото семейство на първата си жена, та сега за един вуйчо ли да правим проблем?
Бузестият пухчо помпа мускули. И тъй като е доста млад, очаква ни
интересно бъдеще с него.
Независимо къде и с кого се повтаря историята обаче, винаги "самопризнанията" и "осъзнаването на вината" са неизменна част от нея. В минутите преди разстрела си Зиновиев пише отчаяно писмо до Сталин, в което той декларира, че " ... повече не съм враг ..." (врагом больше не являюсь) и моли за пощада. Каменев е по-лаконичен и сдържан, вероятно вече е усетил, че нещата са непоправими, но все пак и той "Дълбоко се разкайвам за своите най-тежки престъпления пред пролетарската революция ...".
Признанията на Джан Сон-тхек едва ли ще бъдат достъпни скоро, но и едва ли се отличават от признанията на Каменев, Зиновиев, Бухарин. Най-малкият Ким е далече от таланта на Сталин в играта на котка и мишка, но и едва ли му е необходимо по-голямо приближение.

15 декември 2013

Плюс минус някое кюфте


Малко късно се връщам на темата, ама при мен нещата са леко сложни в момента - нова работа, нямам време да блогърствам (комунизма на Мартиника свърши) и единственото, което мога да направя в работно време е, да запазя новината като чернова. Но все пак да си кажа и аз приказката.

Извинете ме, ама да попитам - какъв е проблемът със задачата за митинга и кебапчетата? Нали все пак говорим за математика, не за етика и морал? Или ако не говорим за кебапчетата и митингите купуването на гласове ще намалее? То определено намалява, след като всички политически реклами завършват с "Купуването и продаването на гласове е престъпление." Откакто се признава официално не можеш да видиш циганин да гласува за пари или за кебапче.
Отдавна у нас не се говори за качеството на материала, който се преподава - тоест, по-логично ми се вижда родителите да имат претенции към съдържанието, а не към формата. Формата може да е всякаква - няма да са кебапчета и цигани, ще са ябълки и круши (класика в жанра още от 1-ви клас), важното е какво обаче са научили децата. И след толкова шум около задачата, дайте да видим и резултатите от турнира де, да видим за какво се борим.
Чудя им се на акъла на тия родители, дето за едното кебапче са се хванали, и то баш по математика - да ни беше наред математиката поне, ама и тя не е. Аз като го гледам това изследване - само задачи за цигани и кебапчета са им давали на дечицата, та така са се орезилили. Няма какво друго да е!
Преди няколко години ми попадна един лист със задачи, които се дават в първи курс в един холандски ВУЗ. Беше по математически анализ І-ва част и самата задача обхващаше целия материал в няколко подточки. Една пчеличка, пък летяла от цвят на цвят, пък да се намери най-краткия и най-дългия маршрут, пък второ, пък трето, пък четвърто и т.н. Доста зор видях, докато си съставя уравненията, но все пак ги съставих - а задачата, шапка им свалям на холандците, беше адски практична. Утре студентите им ще завършат университета си и няма да решават задачи за пчелички, а нещо друго, но пак от взето от реалния живот. 
А че у нас реалността са циганите и кебапчетата, не е виновна математиката.

13 декември 2013

Петък следобед

Срещат се двама приятели. Единият казва:
- Знаеш ли, аз срещнах момичето на своите мечти и ние се оженихме!
Вторият отговаря:
- Покажи ми снимка.
Първият вади фотография от портфейла си и я подава. Другият гледа, гледа и пита:
- И това е момичето на мечтите ти?
- Виждаш ли - отговаря първият - когато я срещнах бях депресиран.
*****************
Мъж влиза в аптеката и пита:
- Имате ли "Виагра" за жени или нещо подобно?
- Ние не, но може да потърсите в златарския магазин зад ъгъла.
*****************
Младеж води гаджето си на романтична вечеря - ресторант, свещи, шампанско - всичко по както си трябва. В един момент тръгва да и пълни чашата, но тя го спира:
- Ой, не ми наливай повече, че нещо става с краката ми ...
- Подгъват ли се?
- Не, разтварят се!

08 декември 2013

Реформите



Вероятно най-повтаряната дума от началото на прехода досега е думата "реформа". Всяко едно правителство от Луканов насам като дойде на власт, е все реформи прави. А онези, които още не са дошли на власт, без значение, на илюзорните си шансове за това, и те за реформи пеят. Куцо и сакато, откъдето завърне, все за реформите се хваща, реформи да прави, че положението у нас е забатачено до такава степен, че само реформи ни оправят. Реформа му е майката, реформа до дупка и нищо друго 
Своят пик употребата на думата "реформа" достигна в началото на Костовото управление, когато дори беше съставено "реформаторско мнозинство", включващо всичко живо, дето не е БСП. От БСП се почустваха обидени ли, изолирани ли (и аз не знам), та след една тяхна среща с новоизбрания президент Петър Стоянов последният ги добави към реформаторското мнозинство, обявявайки че "... БСП също е част от реформаторското мнозинство, така че имаме реформаторски абсолют". С абсолют или без тоя номер с реформите продължава и до ден днешен. 
Едва ли ще открия топлата вода, ако кажа, че зад "реформите" у нас се крият политически чистки, шуробаджанашки назначения, корупционни схеми и др. благинки на демокрацията. То не бяха реформи в образованието, в здравеопазването, в армията, в полицията, последната дъвка е пенсионната реформа, която (като пример за всичко изброено отгоре) я почна предното правителство, настоящето я спря, но рано или късно ще трябва да се измисли нещо по въпроса, щото просто някой трябва да бачка.
Когато Петър Стоянов вкара и БСП в реформаторското мнозинство
някъде коментираха, че е прекалил с един друг абсолют.
От реформата в образованието в крайна сметка единственото, което мога да посоча, е че по мое време учехме История и Биология, а днес се учат странните предмети "Човек и Природа" и "Човек и Общество". За сметка на това дечицата от година на година стават все по-тъпички и недообразовани и ако искаш чедото ти да прокопса в живота, май ще трябва да си го учиш сам.
Реформата в полицията за 24 години само смени униформата и наименованието, иначе вътре са си същите милиционери. В армията реформата доведе до това, че личният състав може да се събере на ст. "Българска армия" и пак да останат празни седалки, а въоръжението й 10 години след приемането ни в НАТО все още е "сделано в СССР" и става единствено да плашим гаргите с него.
Въпреки това у нас все още се намират идиоти, които с реформи лягат и с реформи стават и само за реформи говорят. Мераклии да ни реформират (както винаги) не липсват. И, разбира се, само те знаят кои са нужните реформи, само те могат да ги осъществят, и винаги са коректив на управлението, което не провежда никакви реформи. В случая не визирам единствено Реформаторския блок на Радан Кънев, където са се събрали партии с членска маса по 2-3 карета белот, но и търсенето на сродни реформаторски души там, където ги няма. Не за друго, а просто защото продължават някои хора (Меглена Кунева, за нея иде реч) да си говорят за "реформи" ей така, на килограм. Нищо конкретно няма да чуете/прочетете, само общи приказки. До такава степен говоренето за "реформи" се е превърнало в бучене на празни обороти, че дори самата Кунева не се притеснява да говори за абсолютни глупости като награда за "Реформатор на годината" и "партньорство за реформи". 
Въпреки приказките за реформи, тази жена е политическа кукувица
И тая седнала преди предните избори да ми говори за "нормалност"! 
Направо ме застреля с идеята, че щяла да разчита на "реформаторското крило" в ГЕРБ за провеждане на необходимите реформи. Много съм любопитен кой точно е реформатор в ГЕРБ, кое е реформаторско крило там, като при тях положението е "мутра-милиционер, мутра-милиционер"?
Дет` се вика, цървули няма, гайда иска, ма и за реформи говори.

03 декември 2013

Silvio, Il Bulgaro


Новый русский
Всичко започна преди около година, когато Жерар Депардийо реши, че не иска повече да бъде французин. Първо се пресели в съседна Белгия, а в началото на тази година получи и руски паспорт от Владимир Путин. У нас новината около "новый русский" мина в категорията "Любопитно", макар че основната причина за преселението на Депардийо бяха данъците във Франция, и по-специално желанието на Франсоа Оланд да обложи богатите французи с еднократен, доста висок данък. По онова време министър Дянков развиваше теории как и кога ще забогатеем, и все беше в близкото бъдеще. Депардийо очевидно не го е слушал или нещо преводът от български му куца, щото вместо в страната с най-ниски данъци в Европа се озова в страната, дето може да пиеш колкото ти душа иска. 
После обаче дойде бежанската вълна от Сирия, а покрай сирийците започнаха да влизат у нас и разни иракчани, палестинци, суданци, малийци и не знам още какви. Едните бягаха от гражданска война, други от немотия и беднотия, трети просто си търсят късмета и отиват там, където им видят очите. Държавата прави каквото може, но очевидно то не е много. В крайна сметка, независимо откъде са бежанците, като се поосвестят и се поогледат нещо нямат желание да останат у нас. Защото къде ще избере да си плаща данъците Жерар Депардийо не е кой знае важно ("Бе другарко, да ви имам проблемите!" както казал Иванчо), но да имаш пред очите си хора, които са избягали от горящите си домове, от падащите над главите им снаряди, които са рискували да минат пеша границата ни зимно време само за да ни кажат, че тук е по-лошо от там, откъдето бягат - това вече си е проблем. Ако сирийците, кюрдите и палестинците бягат от войната, разните му суданци, малийци, нигерийци и прочие чернокожи от онзи свят, който наричаме "Трети" би трябвало да се радват да са у нас. Но не, и те ни разглеждат като транзитна спирка по пътя към богатия Запад.
Il Bulgaro
Отговорът на въпроса "Кой всъщност трябва идва у нас?" дойде днес, и то от съвсем не от там, откъдето по принцип очакваме. Медиите в Италия посочиха България като евентуално убежище на подгонения от италианското правосъдие Берлускони. Някак си напълно логично, то и без това едно от значенията на думата "bulgaro" на Апенините е силно негативно. Но не това е водещото за италианските журналисти; просто България и Берлускони заемат своето си място в редицата от проститутки, автокрадци, мафия, липса на правосъдие, пияни тираджии, трафиканти на фалшиви пари, бедност, нищета, отчаяние и мизерия. България може да не е подходящ дом за сирийските бежанци, нито за негрите от Африка (които до вчера са живели с по 2 долара месечно), но за един подгонен от закона padrone вероятно е. Неприятно ми е да го призная, но е логично. Италианците посегнаха на политическия лъв Джулио Андреоти навремето, та какво остава за политическата хиена Берлускони? 
А къде сме ние? Бисеров, Доган, Цветанов, Пеевски, бат` Сали?
Ми що тогава да не ни пратят и Силвио? 
Не знам дали медиите на Ботуша наистина вече го наричат il Bulgaro, но май наистина мястото на Берлускони е у нас. В Италия всичко пред него е ясно - той е обект на разследване от доста време, започна се с "Рубигейт" и се стигна до данъчни измами. Там всичко е ясно, там всичко е на светло и по закон. Докато тук законът е врата у поле, затворът е само за балъците, но пък нож в гърба следва да очакваш най-вече от приятелите си.

29 ноември 2013

The Chemical Brothers - Let Forever Be

Един от най-оригиналните и идейни клипове, които съм гледал.

27 ноември 2013

When Robert De Niro sells cars

- Вижте багажника, три трупа събира!

23 ноември 2013

Герой нашего времени

Герой нашего времени V1.0
Дами и господа, имаме победител! Имаме го! След повече от 160 дни на протести, след снимки на окървавени глави и разкази за бити протестиращи, след палене на кофи и бутане на заграждения, след шествия, окупации и сутрешни кафета, след какво ли още не най-сетне България (поне протестиращата част от нея) има своя герой - вчера най-после се намериха кадри, на които се вижда как полицай бие протестиращ студент.
Герой №2. 
Напълно сериозно питам какво е това в ръкавите му?
Това не е студент! Това е икона, това е мъченик на демокрацията и окупацията.
Хич не е малко, като се има предвид, че "Герой V1.0" все пак се оказа пострадал в мелето, в което сам се е набутал. Една полицейска палка дори не отнесе, напротив, полицаите май го пазят като е на земята да не го стъпчат.
С ръка на сърцето си признавам, като прочетох заглавието на новината очаквах да видя как полицаят налага студентчето свирепо с палката или 4-5 сержанта да го ритат с кубинките. Реалността се оказа леко по-различна, някаква гоненица в НХГ и малко шамарена фабрика и репортаж на принципа "Ода за винта" по бТВ (все ми е пред очите Ана Цолова като гръмна Челопечене как разпитваше някакъв военен в студиото какво, аджеба, съдържат снарядите като химически състав и много й се искаше да има някой и друг снаряд я със зарин, я със зоман, я с нещо друго отровно).
Та понеже защитавам позицията, че "Ранобудните студенти" са хора без работа и сегашното им героизиране ще ни излезе солено един ден (още едно отклонение: сещам се за Мила Люцканова и декларацията за младите хора, дето я били качили в интернет. Тия ако смятат след време да си вадят хляба с декларации в интернет, гладни ще ходят!), като го разгледах няколко пъти това клипче, започнах да се питам за някои неща.

Примерно, Сава, като "препречва с тяло пътя на политиците", за Раймонда Диен ли се мисли, или за китаеца от снимката вдясно? И "политиците" не са ли онези, които сами, доброволно си избрахме да ни представляват в Народното събрание? Не са некви марсианци, нали?
Или пък, откога е норма на поведение да се правиш на птица-бегач пред полицията и да разказваш как са те гонили няколко човека, все едно от негрите в Бронкс или от травеститите пред Земеделското министерство си избягал?
Площад "Тянанмън" в Пекин - 4 юни 1989 г.
В един момент достигнах до извода, че демокрацията и правата на човека у нас са достигнали небивали висоти, след като някакъв келеш решава, че "понеже не му се седи в РПУ-то за дреболии" за нищо полицията направо може да го духа. Да се чуди човек братя Галеви от кого гледат!
После се замислих от какво толкова се оплакват тия нашите герои, след като в САЩ например тоя втория направо могат да го застрелят като куче и всичко ще мине и без вътрешна проверка за (евентуално) превишаване на права от страна на полицаят. Я тамошно ченге да ти каже да не мърдаш, пък ти тръгни да му бягаш, че не ти се кисне в РПУ-то.
Малко ми е странна тая новина, 4 минути видео и веднъж не го попитаха нашия магистър: "Добре де, ти що не се подчини на полицая?". Аз например в този репортаж виждам как протестиращи умишлено търсят сблъсък с полицията (тук), виждам как някакъв идиот решава да се прави на по-умен отколкото е в действителност (тук), виждам как никой не обръща внимание на къде-къде по-явното полицейско насилие (тук) - те ме занимават с "геройствата" на некъв Джими Съмървил, магистър по интелектуално право!
Но, няма какво да се прави - такова е времето, такива са му и героите!

22 ноември 2013

Много исках, ама ...

Проблеми и неприятности.
Мисля, че и друг път съм споменавал как Сульо и Пульо, мало и голямо, минало из родната политика, един ден като седне да пише мемоари или да се отдава на спомени, и все го докарва до един момент, в който откровено споделя след въздишка: "... много искахме да променим нещата, ама ...".
Така и Дянков, след като го изгониха като бито куче от кабинета (а той пък се пънеше ли, пънеше да си довършел работата) ни в клин, ни в ръкав се присети да обяснява какви всъщност популисти били ония в ГЕРБ
Тъй де, едно е да си тръгнеш след 4 години министерстване, друго е в 12 без 5 да те уволнят. Кофти е за CV-то.
И се почва - какви идеи имал, как много искал да промени нещата, да направи необходимите реформи, ма не успял. Как му били попречили щото бил засегнал нечии интереси.
Пич, гледай сега.
Тая, какви проблеми си имал, я разправяй на някой друг. Е, примерно, в Белгия, в Америка - там са друга мая хора, те по-вярват на подобни приказки. Щото тук, на Балканите, не само у нас, тия, дето засягат нечии интереси, обикновено не доживяват като теб да го обясняват надълго и широко пред медиите. Като почнеш от Луканов, минеш през Кюлев, Илийката Павлов, Доктора, Георги Илиев и свършиш до Фатик или до Зоран Джинджич примерно - те имаха проблеми. Твоето си е чиста пробва неприятности, и то от по-дребните.
Второ - четири години (почти) беше финансов министър и вицепремиер. Не си се борил с Кока-кола, нито с Джонсън и Джонсън, нито пък с Глаксо Уелкъм. Най-много оная буля, "Цункай Джиджи", да си размятал в кревата. Така че не ми обяснявай за силните икономически интереси, които си засегнал, щото каквито и интереси да са, те се хранят от нашия пазар на лекарства. А той е основно от ония пенсионери, на които ти им даваше пенсии 4 години. Та не се изхвърляй какви мега интереси си засегнал и как са ти пречили, щото откъдето и да го погледнеш, все си е кокошкарска история.
И трето - като толкова добри идеи си имал, и си намерил слушатели, айде вземи извади черно на бяло - това исках, не стана щото еди-кой си попречи. Кажи си за Гришата, кажи си за останалите - тъй и тъй си почнал, тъй и тъй сега ти е дошла смелостта.
Мое наблюдение е, че тия дето се отдават на сладки спомени как активно са се борили на полза роду, но "тъмни" сили са им попречили, поне за себе си са успели да се преборят. Като почнете от Маргарит Мицев, минете през Асен Мичковски и Валентин Карабашев и стигнете до онзи палячо, Жорж Ганчев. Голяма борба пада, големи спомени, голямо нещо. И Монката вече, и той с тях.

16 ноември 2013

Блатото на наивността

Винаги се връщам към един епизод от "Записки по българските въстания". На събранието в Оборище, когато се обсъжда предстоящото въстание един от селяните споделя как според него ще се освободим от турците:
"... щото много разпиляни оставаме по селата. Едни тук, други там - по средата никой. Най- ще е добря, ако сичкото население се дигне на едно, па се сбере в нящо ... в нящо като крепост ... такова, горе, на високото. Жените и дяцата вътре, а ние мъжете в колело наоколо по скалите, да гърмим!"
 Този епизод досега винаги ме е поразявал с наивността, която лъха от него. Къде е тая крепост, какви са тия наивни представи, как така си я представя тая, че турците ще се помотат малко в краката на въстаналите, пък като видят, че не става, ще си плюят на петите? 
Тази сцена досега е била пред очите ми като образец на наивността българска. 
Така и протестите - не само студентската самодейност от последните дни, а протестите като цяло, от юни насам. Наистина ли са толкова наивни протестиращите, че ще се позавъртят около Народното събрание или Министерския съвет, ще повикат малко "Оставка!" и правителството одмах ще я хвърли? 
Тази наивност очевидно е генетично вродена у нас, предава се от поколение на поколение. Тя обяснява много неща - като се почне от резултатите на изборите в последните 24 години и се свърши до поведението на студентите по време на онзиденшната им игра на окупация и протести. 
А те пък какво си въобразяваха?
Че ще се помотат малко пред Народното събрание, ще повикат, ще се правят на оригинални, а правителството ще ги чака с оставката в ръка? Не е ли прекалено наивно? Е как ще падне правителството с мятане на яйца и домати по сградата на Народното събрание, с палене на кофи за боклук, със събаряне на заграждения (а това пък ако някой ми обясни с каква цел се прави)?
Injured protester in Sofia, 12 November (photo by Anna Stambolieva)
Странно ми е, при толкова много фотографи, при толкова много 
съвременна техника на площада пред Народното събрание, как няма 
нито една снимка на полицейско насилие. Тази снимка обиколи света,
та сега и с това сме известни; снимки на полицаи, вдигащи пейки с хора
по тях, снимки на полицаи и протестиращи лице в лице, снимки на
полицаи и протестиращи в различни пози, но нито една снимка на полицаи
как бият протестиращи. Не казвам, че горната снимка е монтаж, че кръвта
по главата на студента е бутафорна или пък че сам се е наранил. Но нито
един кадър как полицаи бият някого - нито един, поне досега.
Много странен начин за сваляне на правителството. Или, ще го кажа типично по шопски - и я го не знам как е, ама и така не е!
Добре де, ма не се ли осъзнават, че са 4-500 човека и че при цялото ми уважение към стремежа да ги изкарат като Ботев и Левски, на практика правят на маймуни цял народ? И че колкото и геройски да изглеждат с окървавените глави, какво очаквахте всъщност от полицията като започнахте да рушите загражденията около Народното събрание? Че полицията ще раздава ароматни кърпички и лукчета ли? 
И друго не разбирам - добре, да кажем че утре Орешарски наистина подаде оставка. Какво следва след това? Студентите ще и противниците на кабинета ще празнуват по площадите, после ще се приберат вкъщи, ще има нови избори и ще дойдат следващите. И те няма да са корумпирани, няма да обвързани с олигарсите и корпорациите, ще са честни, компетентни и ще се страхуват от силата на улицата?
Не е ли прекалено наивно?