 |
| Това е от Австрия, след Виена, но не помня откъде точно. |
Хубавите страни са, че след Ниш всичко е само магистрали (с изключение на Белград, но за това след малко), вече има booking.com, където да си потърсиш място за спане, а и спането не е кой знае колко скъпо - то основното е да има топла вода и интернет.
Накратко за пътуването:
Добрата новина за Сърбия е, че сърбите са построили магистралата от Белград до унгарската граница. Путарината (ТОЛ таксата на магистралите) за преминаване през Сърбия е 12,00 евро (6,50 до Белград, 2,50 + 3,00 евро след това), плаща се или в динари, или в евро. На бензиностанциите вече се правят на интересни, не приемат открито евра, а са монтирали някакви подобни на банкомат обменни машини, на които трябва да си обмените предварително валутата в динари, и чак тогава да си платите. Но това е официално, неофициално си приемат евра и връщат в евра. Магистрала се строи вече и то Ниш към Димитровград и вероятно до 1-2 години ще е готова (ако им пратим Тъпанарят от Банкя, може и да е до Нова година). Тоалетните са безплатни. Сърбите, освен магистралата до Димитровград строят нещо и в самия Белград, затова в момента, в който минете путарината на път за Нови сад, търсете знак "Нови Сад Транзит". В противен случай ще се въртите доста докато излезете на магистралата за Войводина (не че няма знаци, но е неприятно). На връщане е лесно, търсите знак "Ниш транзит" и го следвате.
В Унгария са едни от най-читавите магистрали в Европа, с много бензиностанции и места за отдих. На бензиностанциите приемат и евро. 10 дневната винетка струва 3000 форинта или 10 евро, купува се на границата и се пази (то всъщност не е стикер, ами някакъв касов бон или нещо такова). На магистралата има опасност да ви спрат полицаи и да ви я поискат. На унгарската граница можете да си купите винетки и за Австрия, Словакия и Чехия, в зависимост откъде ще продължавате после.
В Унгария, Австрия и Германия има една голяма уловка - бензиностанциите на магистралите продават горивото по-скъпо отколкото бензиностанциите в градовете. Разликата е от порядъка на 10 цента на литър, което хич не е малко. Например, в Австрия на магистралата варираше от 1.559 евра за литър, а във Виена видяхме за 1.339 евро за литър. Подобно нещо беше и в Унгария - на магистралата един литър дизел ми струваше 445 форинта, а в Будапеща 406 форинта при курс 309 форинта за евро. В Германия картинката беше подобна, но както ми обясниха, там цените се менят в зависимост от деня и часа - в петък надували за уикенда, в понеделник сваляли. Там най-ниската цена, на която заредих, беше 1.339 евро за литър. Така че ако минавате покрай някое градче на 4-5 км от магистралата, отбийте се и заредете там, при всички случаи ще сте на сметка. Тоалетните в Австрия (0,50 евро) и Германия (0,70 евро) са платени, като май може срещу билетчето да се ползва някаква отстъпка за кафе, ако си поръчате на бензинката.
Добрата новина за Сърбия е, че сърбите са построили магистралата от Белград до унгарската граница. Путарината (ТОЛ таксата на магистралите) за преминаване през Сърбия е 12,00 евро (6,50 до Белград, 2,50 + 3,00 евро след това), плаща се или в динари, или в евро. На бензиностанциите вече се правят на интересни, не приемат открито евра, а са монтирали някакви подобни на банкомат обменни машини, на които трябва да си обмените предварително валутата в динари, и чак тогава да си платите. Но това е официално, неофициално си приемат евра и връщат в евра. Магистрала се строи вече и то Ниш към Димитровград и вероятно до 1-2 години ще е готова (ако им пратим Тъпанарят от Банкя, може и да е до Нова година). Тоалетните са безплатни. Сърбите, освен магистралата до Димитровград строят нещо и в самия Белград, затова в момента, в който минете путарината на път за Нови сад, търсете знак "Нови Сад Транзит". В противен случай ще се въртите доста докато излезете на магистралата за Войводина (не че няма знаци, но е неприятно). На връщане е лесно, търсите знак "Ниш транзит" и го следвате.В Унгария са едни от най-читавите магистрали в Европа, с много бензиностанции и места за отдих. На бензиностанциите приемат и евро. 10 дневната винетка струва 3000 форинта или 10 евро, купува се на границата и се пази (то всъщност не е стикер, ами някакъв касов бон или нещо такова). На магистралата има опасност да ви спрат полицаи и да ви я поискат. На унгарската граница можете да си купите винетки и за Австрия, Словакия и Чехия, в зависимост откъде ще продължавате после.В Унгария, Австрия и Германия има една голяма уловка - бензиностанциите на магистралите продават горивото по-скъпо отколкото бензиностанциите в градовете. Разликата е от порядъка на 10 цента на литър, което хич не е малко. Например, в Австрия на магистралата варираше от 1.559 евра за литър, а във Виена видяхме за 1.339 евро за литър. Подобно нещо беше и в Унгария - на магистралата един литър дизел ми струваше 445 форинта, а в Будапеща 406 форинта при курс 309 форинта за евро. В Германия картинката беше подобна, но както ми обясниха, там цените се менят в зависимост от деня и часа - в петък надували за уикенда, в понеделник сваляли. Там най-ниската цена, на която заредих, беше 1.339 евро за литър. Така че ако минавате покрай някое градче на 4-5 км от магистралата, отбийте се и заредете там, при всички случаи ще сте на сметка. Тоалетните в Австрия (0,50 евро) и Германия (0,70 евро) са платени, като май може срещу билетчето да се ползва някаква отстъпка за кафе, ако си поръчате на бензинката.
Толкова шофьорска информация.
Рюдесхайм на Рейн се оказа типичното туристическо германско градче - сувенирни магазинчета на всяка крачка, голям парк с монумент в него (монумента "Niederwalddenkmal"), въжена линия между парка с монумента и градчето и няколко музея - на средновековните мъчения (в него бях, снимки друг път) и на играчките (в него не бях, а сега като се замисля, трябваше). Ресторантчета на всяка крачка, не е евтино и както казал бай Ганьо, всеки иска пари: на тогоз крайцер, на оногоз крайцер. Монументът "Niederwalddenkmal" е издигнат в чест на обединението на германските държавици в германска империя през 1870-71 г. От обяснителните табла в подножието му разбрах единствено, че за модел на Германия е позирала дъщерята на Шилер (слаба работа, между нас казано, можеха и нещо по-така да си изберат). Но все пак поразява с размерите си. Иначе си личи, че е граден в други времена, в друга епоха, когато стремежът е бил първо към еднонационална държава, а след това и към някаква форма на господство. На табелите в подножието на монумента е обяснено коя фигура какво е, какво символизира, ма на немски само.
Около монумента има добре оформен парк с табели за германската флора и фауна в помощ на туристите. До колкото разбрах, алеите на парка водят към Скалата на Лорелай, но не мога да го твърдя със сигурност.
Музеят на средновековните мъчения не е нещо кой знае какво - в смисъл, не очаквайте някакви кървища и инквизитори в червени мантии и качулки на главите. По-скоро е като е като някаква изложбена експозиция колко жестоки и изобретателни в жестокостта си могат да бъдат хората едни спрямо други. Входът беше 5,50 евра, което се ядва. За разлика от другите забележителности, тук имаше и обяснения на английски.
Вюрцбург пък също има доста забележителности, но за имахме време само за резиденцията на архиепископа. В сравнение с онова, което в последствие видяхме във Виена и Будапеща тя се оказа като провинциална лятна вила. Но си е достатъчно внушителна и красива - готическа сграда, с оформен и поддържан парк вътре. Имаше и разни музеи, но този път бяхме ограничени във времето и повече от 2 часа не можахме да отделим на града като цяло (поразходихме се малко из пешеходната му зона). Като се поразрових сега из нета, май замъкът е бил повече за гледане, ама карай - другия път. Така де, то не може всичко да разгледаш наведнъж!
Принципно, градината на резиденцията е много красива - поддържана, оформена. И продължават да я оформят, подстригали са жив плет, който ще израсте в скоро време. Пълно е с разни статуи, основно на две дебели момченца в различни пози - нещо като невинна борба между доброто и злото. Цялата резиденция е един голям комплекс, в който са поместени различни музеи и не знам още какво си, ма за тях пари искат, пък и време нямахме толкова. Но просто си личат разликите в развитието - докато ние сме се борили с килийните училища и не сме строили църкви, по-високи от турчин на кон, католиците не са спали. И за капак на всичко дори откровено малки градчета като Вюрцбург имат какво да покажат на света.
Рюдесхайм на Рейн се оказа типичното туристическо германско градче - сувенирни магазинчета на всяка крачка, голям парк с монумент в него (монумента "Niederwalddenkmal"), въжена линия между парка с монумента и градчето и няколко музея - на средновековните мъчения (в него бях, снимки друг път) и на играчките (в него не бях, а сега като се замисля, трябваше). Ресторантчета на всяка крачка, не е евтино и както казал бай Ганьо, всеки иска пари: на тогоз крайцер, на оногоз крайцер. Монументът "Niederwalddenkmal" е издигнат в чест на обединението на германските държавици в германска империя през 1870-71 г. От обяснителните табла в подножието му разбрах единствено, че за модел на Германия е позирала дъщерята на Шилер (слаба работа, между нас казано, можеха и нещо по-така да си изберат). Но все пак поразява с размерите си. Иначе си личи, че е граден в други времена, в друга епоха, когато стремежът е бил първо към еднонационална държава, а след това и към някаква форма на господство. На табелите в подножието на монумента е обяснено коя фигура какво е, какво символизира, ма на немски само.Около монумента има добре оформен парк с табели за германската флора и фауна в помощ на туристите. До колкото разбрах, алеите на парка водят към Скалата на Лорелай, но не мога да го твърдя със сигурност.Музеят на средновековните мъчения не е нещо кой знае какво - в смисъл, не очаквайте някакви кървища и инквизитори в червени мантии и качулки на главите. По-скоро е като е като някаква изложбена експозиция колко жестоки и изобретателни в жестокостта си могат да бъдат хората едни спрямо други. Входът беше 5,50 евра, което се ядва. За разлика от другите забележителности, тук имаше и обяснения на английски.
Вюрцбург пък също има доста забележителности, но за имахме време само за резиденцията на архиепископа. В сравнение с онова, което в последствие видяхме във Виена и Будапеща тя се оказа като провинциална лятна вила. Но си е достатъчно внушителна и красива - готическа сграда, с оформен и поддържан парк вътре. Имаше и разни музеи, но този път бяхме ограничени във времето и повече от 2 часа не можахме да отделим на града като цяло (поразходихме се малко из пешеходната му зона). Като се поразрових сега из нета, май замъкът е бил повече за гледане, ама карай - другия път. Така де, то не може всичко да разгледаш наведнъж!
Принципно, градината на резиденцията е много красива - поддържана, оформена. И продължават да я оформят, подстригали са жив плет, който ще израсте в скоро време. Пълно е с разни статуи, основно на две дебели момченца в различни пози - нещо като невинна борба между доброто и злото. Цялата резиденция е един голям комплекс, в който са поместени различни музеи и не знам още какво си, ма за тях пари искат, пък и време нямахме толкова. Но просто си личат разликите в развитието - докато ние сме се борили с килийните училища и не сме строили църкви, по-високи от турчин на кон, католиците не са спали. И за капак на всичко дори откровено малки градчета като Вюрцбург имат какво да покажат на света.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
За Бога, братя, коментирайте!