28 септември 2014

Лео и другите

Има една разлика, която някои хора в България няма, и не могат да видят и да разберат.
Тя не е в това, колко си "известен".
Нито е в това колко често те дават по телевизията и дали те знаят и циганчетата на Женския пазар. Не е  и в това колко пъти на ден ти въртят последния "световен" хит (пардон, проект, р`зби`аш ли?) по радио Веселина, Детелина и т.н. Нито пък колко пъти си влизал или излизал от Биг Брадър, колко пъти си бил жури на Хикс-фактор или Микс-трактор за изнамирането на поредната пееща амеба. 
Лео се движи и на велосипед в Ню Йорк, докато родните звезди ще се качат на
велосипед само ако част от рекламната им кампания за последния им албум.
Докато у нас се занимаваме с това какъв велик труд полагат Мария Илиева, Заки, Маки и Таки (или които и да са там) да изберат поредния "Х фактор" у нас (какво му беше на предишния?) и докато конкурентната телевизия ни залива със сензационни подробности от личния живот на най-ВИП-овете и паразитите им, в белите страни наистина известните хора са се заели с нещо много по-полезно и сериозно, като борбата с промените в климата. На снимката вдясно е Леонардо Ди Каприо сред еквадорски индианци, които от десетилетия водят неравна битка с Шеврон. Ако не Шеврон ви говори нещо, но не се сещате конкретно какво, потърсете в Гугъл "Шеврон + шистов газ" и ще разберете, че тия индианци сигурно имат причина да се притесняват.
Лео можете да го видите и във видеото долу, където обяснява защо си е направил труда да се разходи с протестиращите нюйоркчани. Повярвайте ми, струва си да го чуете (не, че говори нещо кой знае какво, но става въпрос за неща, които са пред очите ни от десетилетия).

И за да не кажете, че Лео само си прави реклама, или пък, че е само Лео и една птичка пролет не прави, ето ви я Дарил Хана, протестираща против изграждането на тръбопровод през земите на нейна позната (дори и видео има по темата) само защото смята, че този тръбопровод е екологична заплаха.
Не я познавахте в тази и светлина, нали? Разбира се, у нас Дарил Хана ще влезе в новините само ако е присъствала на светско събитие в качеството си на съпруга (вдовица) на Джон Кенеди - младши или някоя друга пикантерия.
Евгени Минчев показа слабост и се разплака във Vip BrotherВ същото време, да сте видели поне един от тия плазмодии от къщата на ВИП брадър да протестира против добива на шистов газ в Добруджа? Да сте чули от тях дали са "за" или "против" изграждането на Втора атомна в Белене или пък "Южен поток"?
Нито ще видите, нито ще чуете. За сметка на това ще се занимаваме със семейните "проблеми" на Жени и тъпкача и Тачо и хормоналните дисбаланси на Евгени Минчев.
Що ли?
Ми щото родните "звезди" още не са разбрали, че и под най-красивата паунова опашка се крие най-обикновен кокоши задник.

26 септември 2014

Петък следобед

Моята почивка на морето тази година на кратко:
- Не помня нищо, но беше много яко!
************************
На 18 тя реши, че няма да откаже на нито един мъж, който и поиска.
На 40 още беше девствена ...
*************************
Тя имаше такива сексапилни устни, че въобще не можеше да забременее ...

23 септември 2014

Ани сред свежи плодове

Силно се надявам историята с Ани да е получила развитие 
Въпросното табло виси в ресторанта на последния етаж на Еником М в Дружба. Ресторантчето е много приятно, не знам как готвят, щото там съм се качвал само за сладолед, но пък гледката от терасата на ресторанта е убиец.
По-голям убиец обаче се оказа таблото, което играе ролята на Книга за похвали и оплаквания, а както се вижда и на Адрес 4000. Или, както е казал Валери Петров:

Търсят се коли изгубени
във факултетския двор, 
търсят се погледи влюбени, 
търси се пламенен спор,
търси се чувство,обхванало, 
някога някой си млад, 
търси се нещо,
останало много години назад !

22 септември 2014

Понякога те се завръщат

Имаше време, в което София беше нашарена с графити "Четете Библията" и "Покайте се". Беше доста отдавна, в началото на 90-те и беше резултат от инвазията на разните секти. Пастори и всякаква друга паплач плъзнаха да ловят риба в мътна вода и доста млади хора увлякоха със себе си (сред тях и Фани с големите цици от квартала, което на времето си беше загуба откъдето и да го погледнеш) - дори мен веднъж се опитаха да ме вербуват, някъде през 1994-95 г, но безуспешно. За повечето мои познати обаче, които се полъгаха по сектите и до ден-днешен не знам нищо.
Минаха години и сектите се покриха. Изчезнаха усмихнатите момиченца, които звъняха по вратите и усмихнато предлагаха религиозна литература, изчезнаха и зализаните младежи с бели ризи, черни панталони, очила и раници, които искаха да си поговорят за Бог с вас след учтиво позвъняване (все още се срещат, но по-рядко). Изчезнаха, няма ги или поне не се виждат. 
Но се оказа, че някъде надълбоко все още съществуват и се опитват да вербуват хора. 
Вчера, докато вървях из квартала се разминах с една интересна група хора - отпред вървяха младо момиче и младеж с монголоидни черти; говореха на английски, така че той вероятно наистина беше чужденец. Зад тях вървяха мъж и жена на средна възраст и аз се загледах в мъжа, защото си помислих "Леле, тоя колко прилича на Лукашенко!". Обаче скритата лимонка се оказа жената до него - пъхна ми в ръката брошурката от снимките с думите: "Заповядайте, вие сте млад човек, замислете се в какъв свят живеете!".
Е, за комплимента, мерси - както казваше Миташки: "Млад съм! Живее ми се бе!". Та и аз така.
Първата ми реакция беше да смачкам брошурата и да я хвърля, но после размислих. Изгладих я, снимах я и блогвам - тук все пак попадат хора, кой случайно, кой нарочно - просто да имат едно на ум. Ловците на риба в мътна вода все още са тук, все още ловуват души. 

21 септември 2014

Alanis Morissette - UR

Аланис ми е любима певица от 90-те.
Винаги ми е харесвала с топлия си глас и текстовете на песните. Обикновено тя сама си ги пише, което е още един повод да я уважавам. Забелязал съм, че певците, които сами си пишат текстовете (Марк Нофлър например, Долорес О`Риордан) винаги имат какво да кажат на слушателите си и песните им се слушат години след като те слязат от сцената. 
На практика този албум на Аланис е доста дълъг, но читавите песни (разбирай тези, които са ми харесали) са малко. Понякога и това го има. 
Та така, Аланис е много приятна за слушане в неделя сутрин, когато човек се е събудил и се чуди още какво да прави през деня.

Burn the books they've got too many names and psychosis
All this incriminating evidence would surely haunt me
If someone broke into my house

Suits in the living room
Do you realize guys I was born in 1974
We've got someone here to explain your publishing
We know how much you love to be in front of audiences

Hopeful you are
School bound you are
Naive you are
Driven you are

Take a trip to new york with your guardian
And your fake identification
When they said "is there something anything
You'd like to know young lady?"
You said "yes I'd like to know what kind of people
I'll be dealing with"

Precocious you are
Headstrong you are
Terrified you are
Ahead of your time you are

Don't mind our staring but
We're surprised you're not in a far-gone asylum
We're surprised you didn't crack up
Lord knows that we would've
We would've liked to have been there
But you keep pushing us away

Resilient you are
Big time you are
Ruthless you are
Precious you are

19 септември 2014

Петък следобед

Аморален е онзи секс, в който не участвам!
************************
Абитурентка от Плевен постигна 100 точки на тест за бременност.
*************************
Кристиано Роналдо дори по време на секс прави лъжливи движения.


17 септември 2014

Харалампи

Рижата муцунка вдясно е Харалампи. Той живее някъде около офиса. Всъщност, Харалампи му викам само аз - за една колежка е Флъфи или там нещо такова, за друга е Гарфийлд, за охраната е Лъки. 
На мен обаче най-много ми прилича на Харалампи.
Старая се да се грижа за неговото изхранване, като следя дали колегите си изяждат всичко на обед. Ако хартиса някоя мръвка, му я завивам в салфетка и му я нося. Какво да го правя, нали и той душа носи.
Харалампи е голям мързел и цар на излежаването. Има навика да се опъва по капаците и покривите на служебните коли, на стъпалата пред офиса или на навеса над пушачите. И къде ли не още, понякога в пози, дето се чудиш как въобще е възможно да се извие така и очакваш всеки момент да падне, ама той си лежи, спи и въобще няма намерение да се помръдне в близките 1-2 часа. Всъщност, спането/дремуцането е единственото нещо, което Харалампи прави много съсредоточено и сериозно
Харалампи е доста кротък и дава да го галят. Нормално - мързи го да бяга. Останалите улични котки не мож` ги приближи на по-малко от метър, че и се крият под колите отгоре на всичко, ама Харалампи е друга работа - той като се паркира някъде, не му се става и търпи. А ако има и нещо за ядене докато го галиш ...
И нали съм си cat person, сетих се за едно стихотворение на Валери Петров, което ми се стори подходящо за случая. Понякога и на Харалампи му се случва да намаже нещо подобно, е вярно, досега цяла риба не е било, но някоя по-солидна мръвка му се е паданала.

Невероятно
Харалампи е цар да спи където му падне.
Риба съмнителна, дълга цял лакет
сложих в чиния пред нас.
Ей го, на Христови иде котакът

и се сковава в захлас.
Аз съм котка и спя където си искам!

Ето го, в странно спирално въртене
той приближава едва.
Гледа към рибата. Гледа към мене.
Тъй му е чудно това,

че и когато във зъби я взима
и се измъква навън,
още във жълтите зеници има
чувство, че всичко е сън.

16 септември 2014

Когато се спука балонът


В навечерието на първата битка на Лудогорец в Шампионската лига седя и чакам.
Чакам да се спука надутия разградски балон.
Този филм съм го гледал вече - разни богаташи си влагат парите във футбола, отборите им достигат до върха, печелят купи и всичко изглежда непоклатимо.
Но в един момент приказката свършва - и за Бернар Тапи и Олимпик (Марсилия), и за Калисто Танци и Парма.
Парма например, цял живот си играе на асансьор между втора и трета италианска дивизия. Получиха своите 15 минути слава и до там - сега вместо за място в Европа Парма всеки сезон се бори да не изпадне.
Та седя и чакам нещата да си дойдат на мястото и родния евробоец да се върне там, където му е мястото.
Сега ще ми кажете, че съм хейтър, че българите сме такива, изтъкани от злоба и не знам още какво си - общи приказки на хора, които нямат реални аргументи.
Първо, гореизложеното е достатъчен аргумент за всеки, който поне малко се интересува от футбол. Едно са отбори като Парма и Олимпик М, друго е Ювентус например, който беше изхвърлен в Серия Б, върна се триумфално в Серия А и отново е там, където му е мястото - на върха. Лудогорец е много далече от Ювентус, много.
Второ, не съм запалянко тип "болейщик" от бившия СССР, Там е така: пълно е с любители на спорта, които поддържат всичко родно без значение от вида спорт. Може да е заклетия ти футболен враг, може да става въпрос за кърлинг, няма значение. Не съм някакво всеядно животно, дето може да гледа едно след друго хандбал, художествена гимнастика и хокей на лед, примерно.
И трето, не намирам за необходимо да поддържам отбор, който има 70 години история и никаква хореография - толкова никаква, че на мачовете му ходят привърженици на други отбори и го подкрепят, като пеят химна. Ама бил български отбор! За мен единственият български отбор, за когото си заслужава да пееш химна, е националният. Не разбирам как "Българи, юнаци!" би вдъхновило един словак или един бразилец? Не разбирам какво му говори "Мила Родино" на Козмин Моци?
И не на последно място идва "благодетелят" на Лудогорец. Подобни благодетели в България с лопата да ги ринеш - като почнеш от Гриша Ганчев, Георги Илиев и стигнеш до Николай Гигов, Венци Стефанов, Майкъл Чорни. Футболът у нас отдавна се е превърнал във филиал на мафията и мафията решава отдавна кой, кого, какво. Ще каже някой "Кирил Домусчиев не е такъв, той е чист, бизнесът му е чист\". Не знам, може и така да е, но досега животът друго е показал, а и снимката вдясно не е много читава. Не си представям сериозен бизнесмен, сериозен президент на футболен клуб, който би се съгласил на мач между "Лудогорските орли" и "Витошките тигри" (и печеното теле в центъра). Не си представям сериозен президент, който си сменя треньорите всеки сезон и всеки път се оказва впоследствие че, треньорът се е взел много насериозно.
Лудогорец си изконсумира миналия сезон късмета за 10 години напред, особено в мача с Лацио в София. Така че аз чакам.
Няма балон, който да се надува до безкрайност, няма балон който да не се е спукал с гръм и трясък.

14 септември 2014

Неделя сутрин


Не става въпрос за тази Неделя сутрин, а за мързеливо излежаване в неделното утро, когато не си на работа и принципно планираш да се наспиш.

Не всички обаче са на това мнение ...

13 септември 2014

Инспекторат!

Аз съм велосипедист. Велосипедът е основното ми средство за предвижване в София. С него мога да стигна за половин час до всяка точка в центъра на града. 
Дойде ли лятно време, не слизам от гърба му, ако мога така да се изразя.
Преди месец и половина преживях нещо като инцидент. Спускайки се покрай стадион "Българска армия" в Борисовата градина пред комплекса "Спортна София" за малко да ме блъсне автомобил. Шофьорът на автомобила с цялата си наглост ми обясни "че тука е път" и да внимавам. 
Да го измъкна от колата и да му обясня, че алеята не е път не посмях - бяха двама в колата, а и той беше видимо по-здравичък от мен. 
Отидох в офиса и първото нещо, което направих, бе да напиша оплакване до Столична община - защо има автомобили в парка, кой следи за навлизането им и т.н. В края на оплакването ми помолих, ако случайно не съм уцелил адреса, да ми обяснят към кого да се обърна.
На другия ден получих мейл, с който ме уведомяват кой е входящия номер на оплакването ми и къде на сайта на общината мога да следя движението му.
3 (три!!!) седмици следих движението на преписката.
3 седмици не се намери никой от Столична община да ми отговори "така и така, господине, писмото ви не е за нас, адресирайте го към СДВР или КАТ или арменския поп"! 3 седмици единственото, което виждах като промяна, е кой е резолиращ - смениха се трима. Накрая на 27 Юли получих едно съобщение в пощенската си кутия да отида до пощата в Младост да си взема препоръчано писмо.
Писмото се оказа от Столична община. Няма "Уважаеми господине", няма "във връзка с Ваше оплакване вх.№ еди-кой-си", няма такива работи. Просто прехвърлят оплакването ми в Столичния инспекторат им е уведомяват за това, като ми пращат копие на писмото до тях, за мое сведение просто.
Седмица по-късно получавам писмо от Столичния инспекторат, в което в общи линии ми обясняват, че водата е мокра - техните инспектори денонощно се трудят, обаче инспектората приготвя пакет от мерки и в най-скоро време нещата ще се оправят.
Според г-жа Георгиева, инспекторите всеки ден ...
С други думи, инспекторатът смята случаят за приключен.
Този знак втора седмица вече е в това състояние.
Аз обаче, всеки ден, когато ходя с велосипеда си на работа, минавам през Борисовата градина. И всеки ден виждам паркирани автомобил там, виждам автомобили, които се движат насам-натам по алеите, виждам таксита, които карат клиенти до Маймунарника, че ония не могат да си размърдат задника и да минат пеш през градината, и най-сетне, втора седмица вече виждам знакът, забраняващ навлизането на автомобили в Борисовата градина откъм кв. Изток да си лежи кротко на земята и да чака някой да благоволи да го вдигне.
Инспектори и паяци в Борисовата градина до сега не съм видял. Нито съм видял някой чиновник от Столична община, чието място и заплата зависят от мен, в качествата ми на данъкоплатец и гласоподавател да се е трогнал от това, че все още сме по-близо до бантустаните, отколкото до Европа.
... а това го снимах на другия ден...
Тия автомобили не са кучешките лайна, дето не ги знаеш от домашно ли са, от бездомно ли са, че да ходиш да се разправяш кой не си е почистил след кучето. Не са идиотите, които най-нагло паркират на инвалидните места в мола, щото са големи баровци и никой не мое им каза къде да паркират. Тук става въпрос за нещо принципно - или сме бяла държава и ще почнем да си слагаме ред в къщичката отнякъде, или сме Булгаристан и нямаме място в ЕС.
Щото онова момченце, Паоло, го сгазиха в Стара Загора, не в Занзибар, не на Марс.
В същото време обаче главният архитект на София ми пее за син асфалт на Шишман, за градски плаж в коритото на Перловската река, за вкарване на трафика под жълтите павета - все космически, вселенски идеи за развитието на града. След година ще има избори и кметицата ще почне да се отчита какво е свършила, какво е асфалтирала, колко автобуса е купила, колко км метро е пуснала. И ще си хвали инспектората, разбира се!
А тия елементарните неща някой въобще вижда ли ги?

12 септември 2014

Петък следобед

Младеж се опитва да се запознае с непознато момиче:
- Извинете, госпожице, а как ви викат?
- Тихо и вяло.
Младежът леко се озадачил, но продължил с атаката:
- Оригинално ... А все пак, как ви викат?
- По-настойчиво.
******************
Уважаеми господа,
Попитайте своята половинка, просто от любопитство, кой поред сте и и внимателно следете за изражението на лицето и.
Именно с това изражение тя ще ви лъже в бъдеще!
******************
Разговарят двама приятели:
- Абе теб някога будили ли са те със свирка?
- Не, аз спя със затворена уста.

07 септември 2014

Garbage - You Look So Fine

Доста вълнуваща седмица беше.
Песента на Гарбидж е подходяща за мързелив неделен следобед.

Гарбидж много ме кефиха навремето, но нещо се изгубиха в един миг, и то точно когато бяха на върха. След албума им Version 2.0 нещо позападнаха, не знам защо. И нищо, че не съм чак такъв фен на алтернативния рок, много си ме кефеха и си ги слушам чат-пат.

06 септември 2014

Недвижимост

Обявата е на двойка в руския град Оренбург, която търси в общи линии жилище като
това, което предложихме и отговаря на нашите изисквания.
Тъй като се преместихме в нашия си апартамент пуснахме гарсониерата под наем. Хванахме се миналата седмица и за два дни я лъснахме от-до - стаи, прозорци, баня, балкон, а бе всичко. После Малкото Кате направи снимки, избрахме 7-8 от тях и ги пуснах в имот.бг. 
Това във вторник вечерта, а в сряда сутринта ни подгряха телефоните и започнахме да уговаряме интервюта. Предварително бяхме решили да не ползваме услугите на посредник (в случая брокери от агенции) по една или друга причина и скоро се уверихме, че сме били прави. Не за друго, първо много-много не обичаме брокери (имаме си причини за това) и второ, не виждаме смисъл да плащаме на някого за нещо, което можем да свършим и сами. Затова изрично посочих в обявата, че не желаем услугите на посредник. Въпреки това нямахме нищо против да работим с брокери, които имат клиенти и искат да ги доведат на оглед.  
Повечето брокери, които звъняха, признаваха че са такива, и искаха оглед с уточнението, че няма да ни искат комисионна.
Първи обаче за оглед се записа едно момче, което очевидно едва е чакало да стане 9:00 сутринта, за да се обади. Уговорихме се, дойде с приятелката си и докато разглеждаха квартирата ме попита: "Ама вие нали сте пуснали обявата, че сте без посредници?".
"Да."
"Ами същата квартира, същата обява я има в имот.бг, само че на снимките е сложен воден знак с името на агенция."
Айде бе! Направо онемях!
Влязох в нета - наистина е така, агенция, наречена МАКС АМБИШЪНС най-нагло е копирала снимките ни, сложила си е неин воден знак на тях и е копирала почти едно към едно текста на обявата ми, като е сменила само последното изречение. Че и цената подбили с 2 лв и вместо нашите телефони, са поставени техните.
Така ли? Я да ви видя що за птици сте!
Обадих се на посочения номер от моя телефон, търся брокер Руми Михайлова, обаче ми отговарят "Ми няма я, потърсете я на другия номер".
"Какъв друг номер, аз само този виждам, за обявата в Дървеница?"
"Ами изчакайте, тя ще ви се обади след малко."
Често казано, това се случва някъде към 8:30 вечерта и се учудих, че някой работи по това време, но де да знам, хората за парчето хляб се борят, тия може да са денонощни.
След около 10 мин телефонът на Малкото Кате звъни, пак питат за оглед, може ли; може, разбира се, само да видим в колко часа, а те били агенция, това проблем ли е ... и в този момент на мен ми светна нещо под шапката и я накарах да пита от коя агенция звънят.
"Ами от МАКС АМБИШЪНС".
Макс Амбишънс ли? Вашата мама, аз вас чакам! Дай телефона!
И като я почнах тая, въпросната Руми Михайлова - каква си ти ма, кифло, какви ги вършиш, кой ти е разрешил? Имаш 15 минути да свалиш обявата, че иначе утре сутринта ще ви дойда в офиса да ви разритам хипарското сборище! Или там нещо такова, може да не са били точно тия думи, ма нещо подобно (и по-възпитано) беше.
"Ма господине, аз ви водя клиент!"
"Какъв клиент ми водиш ма, никой не те е карал да ми водиш клиент по този начин бе, другите се обаждат, представят се, може ли, не може ли - вие нещо сте най-големите тарикати в София ли, по-сте нещо различни от останалите ли, че не разбирам? Отивай да сваляш обявата, не ми се обяснявай!" и тряс! телефона.
След минута звъни моят телефон. Вдигам, и ... о, небеса, въпросната Руми Михайлова:
"Добър вечер, интересували сте се за една обява за Дървеница, обаче ..."
"А бе г-жо Михайлова, пак съм аз! Не се ли усетихте преди малко, че ви сложих капан? Какво ми звъните, нали ви казах да сваляте обявата?"
Тая в тотален шок, почва да ме лъже вече на поразия (в първия разговор излъга, че е говорила с жена ми през деня, което не беше вярно) - ма те се били уговорили с жена ми, ма те това, ма те онова ...
"Ма не ми се обяснявай! Това, което сте направили нито редно, нито е законно, нито е морално. Аз ако ви поискам телефона на клиента ви (дето го нямат, аз съм "клиентът"), ще ми го дадете ли?"
"Ами не!".
"Ами като е "Не", кой ви дава право да копирате обявата ми, снимките ми, да слагате вашият воден знак все едно вие сте ги правили, че и да търсите клиенти по този начин, без да съм ви оторизирал? Изчезвай да сваляш обявата бе, колко пъти да ти повтарям?".
И пак и треснах телефона.
Катето каза, че и станало жал за жената ...
Яко се бях напушил, дори исках да им заведа някакво дело на тия, примерно за нарушени авторски права (за снимките ми) или нещо друго подобно. Не че ще ходя да им троша офиса или някаква подобна мизерия, ма може ли такава наглост на мой гръб?
Оказа се, че това е т.нар. "кука" - някои агенции копират обяви, пускат ги за техни, но без да имат намерение да се свържат със собственика. Ако се обади потенциален клиент, те му казват, че въпросния имот вече е зает, но имат друг подходящ имот за оглед и така го зарибяват.
Ми извинявайте, ма се издразних. 
Вярно, че всеки се бори за парче хляб, вярно е, че и тия хора и те семейства гледат, но тая тарикатщина въобще не ми допадна. И ако това е бизнесът с недвижимите имоти, нищо чудно, че хората не обичат брокерите.
Както и да е, очевидно "тежката артилерия" е дала резултат - на другата сутрин обявата беше свалена от всички сайтове, където МАКС АМБИШЪНС имат профил.
А иначе нашите огледи преминаха без проблем и без посредници и имаме победител.

05 септември 2014

Петък следобед

Тя излезе от банята цялата в пяна, като хермАфродита ...
****************************

Смесих водка и шампанско до такава степен, че започнах да се чукам с Виктор до момента, в който не стана ясно, че това е Георги ...
****************************

Жена си не обичам отдавна, а спя с нея само за да не се отуча ...

04 септември 2014

Планът на Путин


Според медиите, в телефонен разговор с Барозу Путин е споделил, че може да превземе Киев за 14 дни. Или май нещо не е точно така, тъй като официален Брюксел мълчи по въпроса.
И сега почва едно голямо тълкуване на въпроса какво точно е казал Путин, пък какво е имал предвид, пък какво е разбрал Барозу, пък дали е чул правилно ... (също като в оня виц за Сталин и Чърчил, дето си говорили по телефона).
А през това време "незалежна Україна" отива в историята.
Докато Сергей Лавров ни баламосва с разни дипломатически циркове, сепаратистите в Донецк и Луганск са на път да разбият редовната украинска армия.
Това всичкото все повече се приближава до положението преди Втората световна война, само дето вместо Германия и Полша този път основните играчи са Русия и Украйна. А Европа си мисли, че тая работа се оправя с приказки (подобно на Мюнхен` 38). Ден не минава без телефонен разговор между Меркел и Путин или Барозу и Путин.
И какво от това?
Путин през това време го играе миротворец и пробутва "планът" си. Който, очевидно, действа.

03 септември 2014

Инвалиди 2

Тоя дрисльо с германската регистрация дали ще паркира така в някой 
германски мол?
Според Айнщайн две неща са безкрайни: Вселената и човешката глупост. 
Според мен глупостта трябва да се смени с наглостта.
Или по-точно, наглостта на разните родни "баровци".
Не знам, сигурно като си купиш някой таралясник от Горубляне, и ти дават някакви допълнителни бонуси към книжката, дето ги няма за обикновените хора като мен.
А това пък хептен не го разбирам, хем си паркирал като идиот на инвалидно
място, хем си на еб*м ти положение.
Чудя се, що за нагло прасе трябва да си, за да се пльоснеш на мястото за инвалиди. Толкова ли не можеш да се повъртиш малко из паркинга и да си намериш място? Толкова ли не можеш да си размърдаш дебелия задник и да се поразходиш малко до входа на мола? 
А и това е паркинга на мол "Парадайс", там има система за сигнализация на свободните места - хем има брояч преди алеята, хем има сигнализация над всяко от местата - червено за заетите и зелено за свободните. 
Чудя се, тия са по-тарикати от останалите, дето си паркираме като овце на съответните места ли?
И друго си мисля - мол "Парадайс" толкова ли не може да си организира наблюдение на паркинга и да слага скоби на подобни наглеци? Тези имебцили ли са им най-платежоспособните клиенти, та не смеят и гък да им кажат? Толкова ли нямат камери? Или ако мина с ключа по боята им, тогава ще се намерят камери?
В бяла Европа, там, където сме се запътили, на петата минута ще имат фишове на стъклото. Ха познайте дали ще се разсейват с плащането?
Толкова ли не можем да се справим с тази наглост? 
А тоя с мерцедеса е ясен, той си е от Перник, това обяснява много неща.
Или вече сме свикнали и не ни прави впечатление?





02 септември 2014

Защо не загина при Ахелой?

Визитна картичка като слънце - инженер, доктор, генерал, кмет!
Тогава поканих румънския премиер заедно с еврокомисарите от Румъния и България, отидохме при Барозу, молихме се както Никифор не се е молил навремето на Ахелой, и накрая, слава на президента Барозу, удължи ни с една година срока
Бойко Борисов, на откриване на детска градина в Русе.

Само за сведение на посрещачите, Никифор І Геник е византийски император, загинал в битката при Върбишкия проход през 811 г. От неговия череп хан Крум си е направил обкована със злато чаша. Битката при Ахелой е друга бира, тя първо е почти 100 години по-късно и второ, в нея византийските войски не са предвождани от императора, а от неговия военачалник Лъв Фока. Следващият византийски император, който е загинал на бойното поле (не точно, бил е пленен, но като цяло е детрониран) е Теодор Комнин чак през ХІІІ в.
Както и друг път съм казвал, то това да не е устройство на коф-помпа или размер на фуражка, че да го знае Бойко? Не знам как е станал инженер и по какво е доктор, а генерал го направи Царят, щото му беше гавазин по едно време и за това много-много акъл се не иска.
Вероятно така е изглеждала главата на Никифор след битката при Върбишкия
проход
Лошото е, че масовата част от населението у нас трудно отсява зърното от плявата. За тях ще остане рязането на лентичката (Бойко!), детската градина (пак Бойко!) и че Бойко е ходил да моли за нещо си Барозу, и е фанало дикиш. А бе въобще, ако не е бил той, Бойко ... 
Че Бойко е скаран с историята ни стана ясно когато заспа в Осло на церемонията по случай 100 - годишнината от началото на Първата световна война. Там, хайде, то това Европейска история, къде да я знае момчето? Ама все пак българската история да знаеш на ниво "кандидатстудент" и да имаш мераци за нещо повече от гавазин - то не е и смешно и жалко вече. 
А ние можем само да кажем с въздишка: "Бедни ми, бедни, Никифоре, защо не загина при Ахелой?"