28 март 2018

Леонид Илич и генерал де Гол


На 7 Март 1966 година президентът де Гол официално уведомил САЩ за решението на Франция да излезе от военната организация на НАТО.

Според легендите, това решение на генерала било предшествано от следната история: три дни по-рано генерал де Гол бил на посещение в СССР и първият секретар на ЦК на КПСС Леонид Брежнев решил да му демонстрира изстрелването на междуконтинентална балистична ракета. Зрелището било впечатляващо, очевидно, и потресеният де Гол попитал: "А вие такава ракета и към Париж ли сте нацелили?".
Брежнев се усмихнал широко и побързал да го "успокои": "Не се безпокойте, не е тази." 
Разбира се, едва ли в основата на всичко е била една шега, но както се казва, във всяка шега има и доза истина. А по-късно и централата на НАТО била преместена от Париж в Брюксел.

27 март 2018

Камерите

В яслата на Малкото чудовище пуснаха анкета до родителите за поставяне на камери
Написах "Против".
Първо, щото не смятам, че камерите ще оправят каквото и да било. То ако едно детенце има дебилен модел за подражание вкъщи, то го пренася автоматично в социалната среда, където пребивава през деня - детска градина, училище. Камерите нямат нищо общо с това.
Ама вкъщи нямаме камери, там всичко ни е наред.
Второ - смятам, че все още у нас съществува Конституция, в която е записано, че никой не може да бъде сниман без изричното му съгласие. Тия, които дават тази свежа идея що първо не пробват да си поставят камери в техните офиси, да видим как ще работят и какво ще им е самочувствието?
Трето - навсякъде се набутаха камери, на шофьорските изпити, на полицаите, в класните стаи, не знам още къде и файда никаква от това.
Пари за камери ще намерят, пари за заплати на тия женици в градините - не?
Лелките в градината, на които оставяме децата си всяка сутрин, работят за има-няма 500 лв чисто, айде 600 да са. И на главите им са по 15-20, често пъти и повече деца. Деца, които повтарят модела на поведение, който са видели вкъщи. И много често не само го копират, но и го пренасят навън.
В Германия на една учителка/възпитателка в детска градина се падат по 5-6. Не знам групите ли са ми по-малки, възпитателките ли са повече в една група, не разликата в бройката е важна, а важното е, че така възпитателката може да обърне повече внимание на всяко едно дете. 
И си има правила.
Детенцето ти се държи като дебилче, щото родителят е дебил - айде марш в ъгъла, изолирано, да се научи. Когато днес има проблеми с възпитанието и утре ще има, и после се чудим що толкова простаци се нароиха в последните години.
Така че хайде да не избързваме с камерите, ако нямаме доверие на възпитателките в детските градини или не си водим децата там, или направо всички да ги уволним.
 

22 март 2018

Тамерлане, Тамерлане

Много комплексирани родители има на този свят. 
В неделя Симеончо беше на турнир, имаше "Флорина".
Докато той играе, аз се мотам отвън, чета, ровя си из телефона и в един момент виждам класирането на децата от предния ден, първокласниците и се зачитам в имената им.
Майкъл Милев.
Доминик Узунов.
Еди Стражаков - айде, този може да е от нещо арменски произход и да е съкратено от Едуард, аз навремето имах един такъв приятел в училище (то всъщност от детската градина още). 
Имаше и едно момиче (дано да е момиче), Ния Тозо, викам си, това може и еврейче да е, знам ли го, ама нормално звучи, пък и е мелодично.
Разни там Виктория, Маринела, Алек - леко модерни, леко изкълчени, що трябва да е Алек, ми не е Александър, па ако искате да сте толкова оригинални, кръстете си детето Алцек; Маринела може да е на двете баби, Марина и Нели или знам и аз вече.
Обаче ... малко по-надолу направо онемявам.
Тамерлан Мицунин.
Тамерлан! Мицунин!!!!


21 март 2018

Мотив и намерение

Според британският премиер-министър Тереза Мей, Русия е имала "мотив и намерение" да убие Скрипал. 
А русото изкушение Борис Джонсън и припява за доказателства, че Русия е "произвеждала и складирала" "Новичок". 
Последният път, когато англичаните имаха някакви доказателства беше по времето на Тони Блеър и необходимостта от нахлуване в Ирак. Доказателствата за притежаваните от Саддам Хюсеин оръжия за масово унищожаване още ги чакаме, Джордж Майкъл направи и песен, в която нарече Тони Блеър "пудела на Джордж Буш", а дори има и шепа разумни хора, които от години призовават двамата (Буш и Блеър) да бъдат изправени пред международен трибунал. 
Майтапа настрана, нещо цялата тая история много ми се струва съшита с бели конци. От една страна, руснаците нещо са почнали да пестят от оръжия за убийства, къде беше Литвиненко навремето, отровен с полоний, къде е сега Скрипал, отровен с някакъв газ от съветско време. Второ - нещо много аматьорско изпълнение, те го тровили с някаква супер-отрова, ма той оживял и го намерили в безпомощно състояние на някаква пейка. Тя тая отрова верно май им `артисала на руснаците от съветско време и може да е с изтекъл срок на годност. Трето - навремето отровеният Литвиненко го снимаха в болницата, днес Скрипал и дъщеря му са ги покрили като тайната на Кока-Кола. 
И четвърто - ако имаха доказателства, да ги бяха извадили досега. То само с мотив и намерение не става.

16 март 2018

Откъде дойде всичко

В конското на руския патриарх Кирил към президента Радев има доста голяма доза истина. Каза и много неща, които са много далече от истината, но аз съм се убедил отдавна, че историята има много лица, много страни, зависи кой и как я чете.
За едно Кирил обаче е прав, нас ни освободи Русия. Сега, дали е било щото е гонила собствените си интереси да контролира Проливите, дали е било, щото са се трогнали от жертвите на Априлското въстание, дали нещо друго, няма значение, важното е, че войната е Руско-турска, не Австро-турска или Френско-турска, не са дошли да ни освобождават англичаните, германците или американците (за огромно съжаление на родния седесариат от 90-те години и производните им днес), а именно руснаците.
Та в това отношение, че не полския или литовския сейм са гласували за обявяването на войната, а руския самодържец го е решил патриархът е прав.
Да дойдеш като гост в една страна и да тропаш по масата и да искаш уважение, вместо сам да си го заработиш е доста просташко, но в интерес на истината, до голяма степен се дължи и на нашето поведение през годините.
Аз се връщам назад в спомените си, връщам се някъде около 1992-93 г, по времето на "първото демократично правителство" (за който не помни, ония, дето спечелиха с малко и за малко) и там за пръв път Филип Димитров ли беше, та Желю Желев ли беше на Шипка за пръв път не спомена Русия като наш освободител. Половин час говори, ма така и не си извъртя езика да каже "Русия". Тогава за пръв път вместо само руския посланик присъстваха посланиците на Украйна и Румъния. Това има някаква логика, но с годините тия, дето са ни освобождавали нещо много се увеличиха.
Отначало бяха само руснаците.
После станаха руснаците и украинците, руснаците, украинците и румънците. Сега разбирам, че и финландците, литовците, че и сърбите и черногорците са ни освобождавали.
И марсианците ще докараме при Шипка и Плевен, само и само да не са единствено руснаците.
После се появи и оня путьо маринин Плевнелиев, дето и на него Русия нещо все му е крива и виновна, та си не гледа Деси Бановата, ми се прави на политик. И на него езика му не се обърна да спомене Русия 5 години.
Ей затова патриархът е прав да го натърти - Русия ни освободи, Русия. Иначе, по нашата логика, по онова време ние сме част от Османската империя и върви доказвай, че не си обсаждал Виена, че не дебаркирал на Крим и върви се обяснявай кое му е толкова лошото на кръвния данък и защо въобще сме вдигали бунтове и въстания. По същата тази логика Каулбарс и Ернрот са шведи/естонци, а не руснаци и стрелите на най-яростните русофоби следва да се насочат другаде.
Не знам, признателност към падналите за нашата свобода е едно, ама увеличаването на народите, взели участие в освобождението ни не говори добре за нас. И налива вода в мелницата на такива като оня хач, Багдасарян и компанията му.
На патриарха можем много неща да му отговорим - и за кирилицата, и за религията, и за това, че до ден-днешен в църквата си на старобългарски служат, ама му викат "църковно-славянски" език, все едно има църковно-еврейски или църковно-латински в другите църкви, и за намесата на Русия във вътрешните ни работи от Освобождението насам, и за обявяването на война на 5 септември 1944 ... много са, но за друго пиша днес.

15 март 2018

Операция "Ликвидация"

Агенти на НКВД, 30-те години
Разправата с ренегати не е от вчера, и не е единствено приоритет на руските/съветските тайни служби единствено, но техните действия са най-шумни, най-интересни бих казал. Ето малко истории, открити тук.

"Родината няма да ви забрави". За съветските разузнавачи, решили да скъсат връзките със СССР тази фраза не звучала особено оптимистично. Спецслужбите не прощавали грешките, да не говорим за предателствата. Каквито и да били заслугите на агента пред родината, никой не бил застрахован от опасността дулото на НКВД няма да се обърне към него. А ако някой решавал да премине на страната на врага, за пощада и дума не можело да става, рано или късно групата ликвидатори го настигала.
Константин Мячин
 
Превозвачът на царското семейство
 
Константин Мячин бил известен под различни псевдоними: Василий Василиевич Яковлев, К.А. Стоянович, "Финландецът", "Николай". Член на ВЧК, той бил опитен боец-експроприатор. Ограбвайки влак на гара Миас рез 1909 г, той бяг зад граница с крупна сума пари. След Февруарската революция се връща в Русия, където става виден партиен и революционен деец. През 1918 г Мячин, по поръчение на Яков Свердлов и Владимир Ленин организира превоза на царското семейство от Тоболск в Екатеринбург на влак.
В годините на гражданската война болшевикът бил командващ на Самаро-Уралско-Оренбургския фронт и командир на 2-ра армия на Чехословашкия фронт, но скоро след това дезертирал от РККА и се предал на Комитета на членовете на Учредителното събрание. По някои данни той направил това, тъй като се усъмнил в победата на болшевиките, други са склонни да вярват, че това било опит за внедряване на шпионин в редиците на Комитета. След идване на власт на Колчак Мячин бил арестуван, но скоро след освобождаването му под гаранция той избягал в Китай, където живял под името Стоянович. Чекистите скоро установили контакт с него и го използвали като нещатен сътрудник.
През 1927 г, предвиждайки разправата с комунистите в Китай емигрантът избягал в СССР. Веднага бил арестуван и осъден за предишната измяна. Смъртната му присъда била заменена на 10 години лагери (освободили го предсрочно и го взели в органите на НКВД). През 1937 г Мячин бил уволнен от редовете на НКВД, а след година разстрелян като шпионин.
Игнатий Рейс
 
Писмото на предателя
 
Натан Маркович Порецкий, по-известен под псевдонима Игнатий Рейс или "Людвиг" бил известен деец на разузнаването. През 1920 г той разпространявал в Лвов нелегална литература, за което бил арестуван и осъден на 5 години затвор. По време на конвоирането си избягал и се прехвърлил в Германия през Краков. Работил основно в Западна Европа, установил контакти с много съветски нелегални агенти, такива като Яков Блюмкин, Ян Березин и Василий Зарубин.
През 1927 г на Порецки му възложили създаването на разузнавателна мрежа във Великобритания. В края на 20-те се върнал в Москва, където работил в полската секция на Коминтерна. След това отново го пратили в Европа, до 1937 г се намирал в Париж. Когато НКВД заповядали на РЕЙС да се върне в Москва, той, знаейки за съдбата на мнозина разузнавачи и дипломати, решил да остане във Франция. Рейс знаел съветските шпиони, двойни агенти, пароли и явки. Заради това на СССР му се наложило да отзове почти всички свои агенти от Европа.
Освен това Рейс публикувал във френския печат открито писмо, изобличаващо политиката на Сталин: "Само победата на социализма ще освободи човечеството от капитализма и Съветския съюз от сталинизма." След това се скрил със семейството си в едно швейцарско село, но Сталин не можел да прости такова предателство. Той заповядал на Ежов да организира група за ликвидирането на Рейс. На 4 септември 1937 г. невъзвращенецът решил да се срещне с нелегалната агентка Елизабет Шилдбах в Лозана, тя била негова позната още от времената на работата му в Германия. А на 6 септември жената на Рейс прочела във вестниците, че през нощта на 4 септември на пътя от Лозана за Пул бил намерен труп на мъж с чехословашки паспорт на името на Ханс Еберхард.
Ликвидаторът на Рейс бил агентът на НКВД Борис Афанасиев.
Рудолф Абел
 
Кой предаде Абел?
 
През 1939 г, във връзка с началото на Съветско-финската война Райно Хейханен, като свободно говорещ фински език бил повикан в НКВД. По поръчение на наркомата той бил изпратен на фронта, където се занимавал с разпитите на пленените и изобличаването на шпиони. След войната съветските спецслужби го използвали като разузнавач. На него му издали документи на името на американеца Юджийн Маки и го прехвърлили през границата с Финландия скрит в багажника на автомобила на друг агент. Там той живял до 1951 г, когато се обърнал към посолството на САЩ за получаване на паспорт.
На следващата година, вече с необходимия документ в ръка, Хейханен се върнал в Русия, пак в багажника на автомобил. Той прекарал 3 седмици в конспиративна квартира в Москва, където получил задание да отиде в САЩ и да работи като помощник на местния резидент на съветското разузнаване, известен под псевдонима "Марк". Хейханен не знаел, че това е агентът Рудолф Абел. Той работил при "Марк" като радист с позивна "Вик", като осигурявал връзката му с Центъра и определял местонахождението на необходимите за съветското разузнаване лица. Заради пристрастието на Хейханен към алкохола и неговите пропуски в работата било решено да бъде заменен от друг агент. През 1957 г. го изпратили в Париж, откъдето той трябвало да се върне в Москва през Западен Берлин. Само че вместо това Хейханен отишъл в посолството на САЩ във Франция и се признал за съветски разузнавач. Като доказателство за това той представил куха никелова монета, в която бил скрил микрофилми. Освен това беглецът предал всичката информация относно своя резидент, което позволило на ФБР да разкрие Абел и още един разузнавач - Михаил Свирин.
Хейханен бил осъден за шпионаж и оставен да живее в Ню Хемпшир под опеката на ЦРУ. На 17 февруари 1964 г. във вестниците бил публикуван некролог, в който се казвало, че Райно Хейханен е катастрофирал на шосе в Пенсилвания. Само че не били намерени никакви следи както от самия Хейханен, така и на предполагаемото място на катастрофата. Има версия, че чекистът е бил отстранен от ликвидатори.

Предателство от любов
 
Георгий Агабеков
Георги Агабеков (истинско име Арутюнов) работил в ЧК от началото на 1920-те. Той бил съветски резидент в Близкия Изток. От 1924 г. работил за ГПУ в Афганистан под прикритието на помощник-завеждащ бюрото по печата към посолството на СССР в Кабул. После преминал на работа в чуждестранния отдел на ОГПУ в Иран. През 1929 г. сменил Яков Блюмкин на поста на резидент на съветското нелегално разузнаване в Константинопол. Там се влюбил в 20-годишната англичанка Изабел Стритер, която била негова учителка по английски език.
През 1930 г. Агабеков се срещнал с военния аташе в британското посолство и поискал политическо убежище. Той разкрил истинската си фамилия и длъжността си, а също така предоставил на Лондон секретни данни за съветското разузнаване. Неговата любима заминала за Франция, а Агабеков я последвал. В Париж той открито заявил за разрива си със СССР и ОГПУ в емигрантската преса. През 1931 г. в Ню Йорк той издава книгата "ОГПУ: руският таен терор", която впоследствие била издадена в Берлин на руски език. Като резултат от публикуването и в Иран били арестувани над 400 човека, някои от които били разстреляни или осъдени на затвор.
В НКВД решили да го отстранят. Първата операция се провалила, както се провалил и опитът за отвличане през 1934 г. След две години Агабеков изпратил на съветските власти писмо, в което се разкайвал и молил за шанс да изправи вината си и да служи на родината. Но Москва не повярвала на бившия си агент и продължила да разработва план за ликвидирането му. През 1938 г. съветските спецслужби използвали слабостта на Агабеков към авантюрите и парите и го подмамили в конспиративна квартира в Париж. С предателя се разправила група агенти на НКВД. По една от версиите го хвърлили в пропаст на френско-испанската граница.








11 март 2018

Вярващите против сваляне на камбаните



Спецсъобщение на НКВД на СССР за съпротива на вярващи при свалянето на камбаните в с. Черная Завод, Ярославска област, от 13 октомври 1938 г.

Допълнително разследване на фактите около изстъпленията на вярващите от с. Черная Завод, Некрасовски район, Ярославска област против закриването на църквата установи следното: Некрасовския райизпълком се е опитал да проведе мероприятието по административен път. Предварителна масово-разяснителна дейност не е провеждана. Ограничавайки се с това, че събранията на комунистите, комсомолците, безпартийния актив и учителите са се изказали за това мероприятие, райизпълкомът на 7 септември е приел постановление за снемането на камбаните, закриването на църквите и отдаването на помещенията на църквите за клуб. Само след 6 дни, т.е. на 13 септември председателят на райизпълкома Мезенев и завеждащия райземотдела Баканов отишли до с. Черная Завод за да обявят решението на райизпълкома. Църковното настоятелство било извикано на среща от селсъвета по поръчение на райизпълкома в 2 ч. следобед, а Мезенев и Баканов пристигнали със закъснение в 8 и половина вечерта. Ето защо настоятелството, след като почакало пред райизпълкома, се разотишло, като втори път в същия ден не са викани. Мезенев, извиквайки в селсъдета председателя на църковната община и попа им предложил да съберат настоятелствотона другия ден, 14 септември и самостоятелно да обсъдят въпроса за закриването на църквата и снемането на камбаните. На колхозния парторг Данилов било предложено да присъства на това събрание. След това Мезенев и Баканов си заминали.

На 14 септември се провело събрание на църковното настоятелство в присъствието на парторга Данилов, на което попът прочел доклад за закриването на църквата и снемането на камбаните. Събранието се обявило против приетото от райизпълкома решение, мотивирайки се с това, че настоятелството няма право да решава този въпрос без съгласието на всички вярващи и решило да изпрати пратеници в областния център.

На 16 септември, преди изтичането на двуседмичния срок, предоставен от райизпълкома на вярващите за обжалване на постановлението му, в с. Черная Завод пристигнали работници за снемане на камбаните. От това се възползвали църковните антисъветски елементи, които събрали около църквата тълпа вярващи. Църковниците подтиквали събралите се да оказват активна съпротива на закриването на църквата, дори успели да отвлекат част от колхозниците от полевите работи и да ги съберат около църквата. В 3 ч. следобед пред църквата се събрали около 300-400 човека и пред възбудената тълпа председателят на райизпълкома Мезенев прочел постановлението за закриване на църквата и снемането на камбаните. След прочитането на постановлението се чули провокативни викове, тълпата плътно преградила подстъпите към църквата, а районните ръководители - секретарят на районния комитет на ВКП(б) Горяев, Мезенев и Баканов се опитали да пробият през тълпата с работниците и част от селския актив заедно с милиционера. Тълпата със сила ги изтикала обратно. Ръководителите напуснали селото, след като не постигнали резултат.

След три дни, на 19 септември, в с. Черная Завод отново пристигнали председателят на райизпълкома Мезенев, прокурорът Кузмин и заедно с тях представителят на облизпълкома Горбунов. С появяването на автомобила им пред църквата отново започнала да се събира тълпа. Пристигналите извикали в селсъвета църковното настоятелство заедно с попа. По предложение на представителите на районната администрация попът обяснил "необходимостта да подпомогнем държавата и доброволно да се предаде камбаната". Но църковното настоятелство отново се изказало в духа на това, че те принципно не са против снемането на камбаната, но без съгласието на всички вярващи не могат да вземат решение по въпроса. Бил съставен протокол от събранието, но представителите на настоятелството отказали да го подпишат. Председателят на райизпълкома разрешил на църковното настоятелство да проведе събрание на вярващите, което се състояли на 21 септември. От представителите на района на това събрание никой не присъствал, единствено бил колхозния парторг Данилов.

Попът отново прочел доклад, този път "За задачите на държавата по укрепването на отбранителната способност на страната и развитието на промишлеността" и предложил събранието да се съгласи със снемането на камбаните. Събранието се изказало против. По такъв начин постановлението на райизпълкома за закриването на църквата и снемането на камбаните в с. Черная Завод останало неизпълнено.

Характерно е поведението на комунистите и комсомолците в селото при този инцидент. От 9 комуниста и 25 комсомолеца само парторгът Данилов проявил известна активност, останалите се самоотстранили, заемайки позицията на странични наблюдатели, а жените на някои от тях активно подкрепяли църковното настоятелство. 

Разследването продължава, набелязани за арестувани са 6 антисъветски настроени църковници.

Началник на 9-о отделение на ІХ отдел на 1Упр- НКВД, лейтенант ГБ Сергеев.

08 март 2018

Образованият убиец

История на убийството в Пловдив: докторът дебне крадеца, убива го, после се обажда на приятели, почиства следите, кръвта, дори прави опит да изтрие и записите от камерите. Прокуратурата два дни е пълен пас, обаче на третия прави една пресконференция и разбива на пух и прах известното до този момент (доблестният доктор е защитил живота и честта на семейството си срещу двама въоръжени апаши). От изнесеното от прокуратурата нещата си отиват накъмто предумишлено убийство, щото да наблюдаваш някого половин час и после да отидеш с пистолет да го видиш добре ли е, да не му тежи откраднатото направо си говори за обмисляне, но едва ли прокуратурата ще посмее на фона на протестите в зашита на д-р Димитров.
Пък то и аз да съм, да ми влезе някой в гаража да рови, и аз ще го гръмна. Крадци-мангали много, лекарите са кът.
А и на хората им писна с глупостите на закона - да ти влезе някой в имота и да почне да тършува, и да трябва да го питаш има ли пистолет, щото се каниш да го гърмиш. То с тия закони вместо един пистолет на черно трябва да купуваш два, че да можеш втория да му го сложиш на крадеца в джоба след като си го гръмнал успешно.
Отклонявам се.
Да се върна обаче към шесторното убийство в Нови Искър отпреди 2 месеца. Там нароченият за убиец Росен Ангелов се оказа пълен левак в сравнение с д-р Димитров: убива шест човека, после пешачката към вилата с в. Луково, където си ляга в спалния чувал, гледа детско порно на таблета си и след това решава да се самоубие. Няма да чисти следи, няма да замита след себе си, няма да бяга в чужбина - в чувала и на таблета. Убийството си е убийство, ама детското порно си е по график. И там прокуратурата си мълча няколко дни, пък накрая дадоха една пресконференция, изкараха го Росен Ангелов педофил, който се интересува от жени, нищо не казаха що му е трябвало да убива всички в къщата, при положение, че Кети се е срещнала с него извън нея, а за онова тефтерче, дето го намериха покрай джипа и пък въобще забравиха.
Та поведението на всеки един убиец след като му свърши работното време може би е въпрос на образование - е го доктора, човекът с висше, чел е, филми е гледал, знае, че трябва да замита следите, да унищожи всяка улика, водеща към него. Чел е човека, не е като Росен Ангелов, дай му на него детско порно знае да зяпа, ни книга е чел, ни филми е гледал, да се не сети, че ще го хванат.
И да се чудят после прокурорите какво да говорят по пресконференциите.

02 март 2018

Петък следобед

Жената шепне в ухото  на мъжа: "Не се притеснявай, аз от малка харесвам меки играчки".

След греха на чревоугодието ставаш неповратлив в греха на прелюбодеянието.

- Мама ми е казвала, че трябва винаги да се преструваш, защото мъжът се старае.
- А на мен тате ми е казвал, че няма нужда да се стараеш, жените и без това се преструват.